През по-голямата част от живота си обаче Джора’х беше живял в Призматичния палат. Той нямаше да е наместник като губернаторите — неговата връзка с мага-император бе по-тясна от тяхната.
Собственият му най-голям син от чист благороден произход Тор’х сега живееше в имението на губернатора на Хирилка и се наслаждаваше на живота, убеден, че още много десетилетия, а може би повече от век няма да се наложи да се занимава с по-трудните задължения на управлението. Джора’х щеше да наследи мага-император Сайрок’х и чак много десетки години след това на Тор’х щеше да му се наложи да се замисли за бъдещата си съдба и отговорност. Ала все още никой не очакваше това от него. Когато настъпеше моментът, генетично съхраненото знание, достъпно чрез тизма, щеше да го научи на всичко необходимо. Засега младият разглезен Тор’х, изглежда, се радваше на компанията на чичо си, мекия и спокоен губернатор на Хирилка. Джора’х беше щастлив, че може да му даде още няколко години.
След като прегледа многобройните албуми с цветни снимки и избра подаръци за всичките си деца, Джора’х се замисли за братята си, с които не бе много близък. Губернаторите управляваха цели планети, но не бяха свободни.
Спомни си един откъс от Сагата за седемте слънца, разказ за маг-император, чиито първородни синове били близнаци. Това довело до ужасна династична борба, защото и двамата претендирали за престолонаследието, и двамата искали да управляват след смъртта на баща си. Накрая била направена извънредно рискована стъпка и с помощта на тизма умовете им били слети в общо съзнание, което живеело в отделни тела. Така близнаците станали един владетел с два пъти по-голяма мъдрост.
След като изпълни задълженията си в съзерцателната стая, Джора’х погледна времето, посочено на стената, и положението на слънцата в небето. Очакваше се да наблюдава великолепното изпълнение на сина си Зан’нх, който беше постъпил като офицер в илдирийския слънчев флот. Зан’нх всъщност бе първородният му син, най-голямото от многобройните му деца, ала тъй като майка му произхождаше от воинската, а не от благородническата раса, престолонаследник щеше да стане по-малкият брат на Зан’нх.
Зан’нх беше проявил изключителен талант в пространствените маневри и орбиталната тактика и притежаваше обаянието и силата на духа да командва. Тъй като бе роден от високопоставена жена от воинската раса, младежът имаше потенциал да стане един от най-добрите. Ако днешните показни маневри минеха според очакванията, Зан’нх щеше да бъде повишен. Джора’х беше обещал да присъства.
Придружен от слуги и почетна гвардия, престолонаследникът се качи на личния си транспортен кораб и отлетя от Призматичния палат, като заповяда на пилотите да побързат, за да наблюдава церемонията по откриването. Прелетяха над Миджистра и продължиха над безкрайната равнина, която обграждаше столицата и където вече се бяха събрали тълпи.
Корабът кацна и той слезе и застана до адар Кори’нх, командващия слънчевия флот. Присъствието на адара придаваше допълнително значение на маневрите и Джора’х предположи, че командващият е дошъл само защото предстои синът на престолонаследника да получи признание за заложбите си.
— Надявам се, че днес моят флот ще те впечатли, престолонаследнико — каза Кори’нх.
— А аз се надявам да те впечатли моят син, адаре.
През последните месеци слънчевият флот бе увеличил броя на корабите си и се беше съсредоточил върху военните маневри и космическите бойни учения. Кори’нх предаваше редовни доклади, някои от които Джора’х четеше.
— Кажи ми честно, адаре, чуждоземната заплаха ли е причината да увеличиш броя на ученията? Запознах се със съобщенията от Теранския ханзейски съюз за унищожаването на техните луни при Ансиър от странни кораби.
Кори’нх изсумтя.
— Не знам нищо за това, престолонаследнико. Мнозина от нас обаче бяхме… обезпокоени от дръзката човешка демонстрация на сила. Да възпламенят планета, за да я превърнат в звезда? Наистина ли се налагаше? Ами ако Ханзейският съюз насочи това оръжие срещу нас?
Джора’х се намръщи и се опита да го разбере.
— Да не би да искаш да кажеш, че ние илдирийците имаме нещо общо с атаката срещу луните на Ансиър? В отмъщение?
— В никакъв случай, престолонаследнико — смути се Кори’нх. — Казвам само, че ако е бил провокиран инцидент с чуждоземна раса, човеците са виновни за него.