— Винаги е имало слухове, Дио’сх. Илдирийците обичат загадките.
— Да, господарю, но аз открих, че всъщност изобщо не е имало огнена треска.
— Всички паметители са измрели — настоя магът-император, очевидно скептично настроен. Историкът не забеляза растящото му раздразнение. — Ясно е, че част от нашия епос е изгубена.
Дио’сх вирна брадичка. Лоборете му пламтяха от пъстри емоции.
— Не, господарю. Не е изгубена. Паметителите са били избити, за да се скрие истината, и после част от Сагата нарочно е била цензурирана, така че никой да не научи какво се е случило. Мисля, че тази заповед е била дадена от някой древен маг-император.
— Абсурдно. Никой маг-император не би извършил такова отвратително престъпление.
Дио’сх размаха неопровержимите документи.
— Изгубените стихове разказват за древен и опустошителен сблъсък в галактиката, война срещу могъщи същества, наречени хидроги, чуждопланетяни, които живеят в ядрата на газовите гиганти.
Магът-император вече беше напълно буден и внимателно слушаше.
— Според мен тази древна война е свързана с изчезването или измирането на кликиската раса, но е останала скрита през последните десет хиляди години — продължи Дио’сх и прелисти документите — търсеше съответните откъси, които да цитира. — Свидетелствата са ясни, господарю. Официалната версия на Сагата не казва цялата истина. Трябва да променим написаното.
Дио’сх беше толкова развълнуван, че не обърна внимание на недоволството, което се бе изписало на обикновено блаженото лице на мага-император, нито на дългата плитка, която гневно подскачаше.
— Дай да видя тези документи. Приближи се.
Паметителят пристъпи напред и протегна документите. Естествено магът-император щеше да види доказателството и да се увери, че е истина.
— Това е дневникът на един от убийците. Кръвта е по ръцете му. Той казва…
Живата плитка се надигна и се протегна като пипало. Забелязал движението, Дио сх погледна настрани — ала нямаше време да извика преди змиевидното въже от живи косми да се стрелне напред и да се увие около шията му.
Магът-император се наведе напред. Очите му пламтяха.
— Разбира се, че знам историята. — Устните му се свиха презрително.
Плитката се стегна. Историкът отчаяно се съпротивляваше; изпусна документите и започна да рита. Плитката на владетеля още по-здраво сви клупа и смачка ларинкса на паметителя.
— Исках да остане в тайна. — Задъхан от гняв, магът-император продължи да стиска. Месестото му лице се зачерви от напрежение. После строши врата на Дио’сх и запрати тялото му на пода като ненужен боклук.
61.
Дейвлин Лотце
Илдирийците криеха нещо ужасно — Дейвлин Лотце го усещаше. Ала докато ровеше из зарязаните в бързината останки от колонията на Крена, не можеше да установи никакви подробности. Работата му още повече се затрудняваше от това, че трябваше да пази самоличността си в тайна и да се преструва на обикновен заселник.
Когато бяха евакуирали поразеното от епидемията селище, извънземните бяха оставили много неща. За съжаление, нямаше почти нищо интересно… поне не както се беше надявал председателят Венцеслас.
Облечен в здрав гащеризон като повечето други колонисти, Дейвлин вършеше ежедневната си работа, странеше от останалите и тайно правеше снимки на града. Изпълнени с повече ентусиазъм, отколкото с предвидливост, заселниците бяха свалили от кораба тежките машини за разрушаване и се бяха заели да събарят овъглените останки от сградите, които илдирийците бяха изгорили в опит да спрат разпространението на болестта.
Не проявяваха интерес към археологически находки и извънземни култури. Просто искаха да си свършат работата, наново да построят града, да посеят културните си растения и да установят инфраструктурата, преди да настъпи суровият сезон. Дейвлин трябваше да се съобразява с това и използваше всяка възможност, която му се откриваше. Докато стоеше на ярката слънчева светлина и наблюдаваше големите жълти машини, които разрушаваха стените, се опитваше да не потръпва при мисълта за всички шансове, които му отнемаше грубата сила.
Ако имаше избор, щеше да прекарва дните си в ровене из пепелищата и търсене на някакви насочващи следи. Дори скелетите или полукремираните тела можеха да му дадат ценна информация. Не че Ханзата нямаше достъп до трупове на извънземни, но илдирийците имаха толкова много морфологични типове, че бе трудно да се правят каквито и да било заключения, освен най-широки обобщения.