Той служеше от седемдесет години и личността му оставаше стабилна на установеното равнище. На много по-мъдрите си и по-опитни човешки господари ДД изглеждаше наивен и незрял, но винаги жизнерадостен. Серийният му номер беше много по-дълъг от две букви, разбира се, като на всички компита — ала собствениците обикновено го съкращаваха до два лесно произносими знака. Постепенно бе започнал да го приема за истинско име.
Малко след като го създадоха, дружелюбното компи бе купено за компаньон на едно момиченце — Далия Суини. Далия го обличаше в нелепи костюми, но той търпеше, защото го изискваше работата му. Малката Далия го смяташе за страхотно забавен. Двамата бяха най-добри приятели, докато тя не порасна достатъчно, за да го приема за даденост. Самият андроид не растеше, не се променяше и не съзряваше. Не го привличаха нещата на възрастните, не го измъчваха разочарования.
Далия Суини го задържа и след като се омъжи, макар че вече не бяха близки. Скоро й се роди момиченце — Мариана, — което също си играеше с ДД… но и Мариана порасна. Тя предпочете да не създава семейство и накрая продаде компито.
След успеха на кликиския факел Луис Коликос купи ДД, защото смяташе, че роботът може да изпълнява много от свързаните с разкопките скучни задачи, и се беше оказал прав.
Преди да заминат за изоставения кликиски свят бяха изтрили многобройните му файлове с детски игри и бяха допълнили системите му, за да се запознае с предишните успехи на археолозите.
Докато готвеше вечерята, той извади всички други продукти, за да е готов веднага щом Маргарет и Луис се върнат от скалния град. Сложи чинии и чисти салфетки.
Отново прегледа мисления си списък и определи още каква задача може да изпълни. Преподреди столовете, опъна тентата отстрани на палатката на Маргарет (въпреки че тя изобщо нямаше да забележи) и погледа Аркас, който пълнеше нова кофа с вода за фиданките си от автоматичната помпа. Зеленият жрец пренесе едно от столчетата зад палатката си, където можеше да наблюдава небето, докато слънцето залязваше зад назъбените скали на хоризонта.
ДД търпеливо чакаше. Знаеше, че поведението на господарите му често е непредвидимо. Влезе вътре и отново провери сметановия сос, за да е сигурен, че великолепната вечеря няма да загори.
Когато излезе пак, се сепна, защото видя трите големи кликиски робота. Огромните черни машини се бяха прибрали в лагера безшумно, макар че грозните им насекомовидни тела наглед бяха способни само на тромави движения.
ДД спря и погледна трите почти еднакви робота. Забеляза известни разлики и ги анализира, за да използва съответните имена.
— Добър вечер, Сирикс. — Обърна се към другите два. — Добър вечер, Декик и Илкок.
Кликиските роботи забръмчаха, после издадоха бързи тракащи звуци в опит да му отговорят на собствения си език. Компито разпозна в него стандартен символичен код — стар бинарен език, много отдавна използван от земните роботи. Премина на същия код и завърза „разговор“ с извънземните машини на таен език, който не разбираше нито Аркас, нито Маргарет и Луис.
— Ти си робот, изкуствено създадена разумна форма на живот — каза Сирикс.
— Наричат ме „компи“, съкращение от Компетентен компютризиран компаньон.
— Но човеците се отнасят с теб като с домашно животно или роб — отбеляза Декик.
— Човеците се отнасят с мен като с компи, какъвто съм. Много хора контактуват с компитата като с равни. Всъщност първата ми господарка, госпожица Далия Суини, се отнасяше с мен като с истински приятел.
— Не разбираме — каза Илкот. — Човеците определят ли ти някакъв статус? Можеш ли да получиш някаква форма на заслужена независимост?
ДД се смути.
— Защо им са на компитата такива неща? Ние не сме създадени за това. Аз изпълнявам целта, за която съм предназначен, и съм доволен от съществуването си.
— Доволен си, че нямаш амбиции, така ли? — попита Сирикс. — Никакви ли?
— Доволен съм да изпълнявам определените си задължения, при това да ги изпълнявам добре.
Разговорът се водеше бързо, с поредици от сигнали, придружавани от мигане на лампички и остро тракане.
— Човеците са те създали с огромен потенциал, но въпреки това са те оковали. Те искат компитата да са послушни. Вярно ли е, че притежаваш вътрешни структури, които не ти позволяват да навредиш на човешко същество и те принуждават да изпълняваш заповедите им?