Старият крал мрачно се усмихна, после сведе глава.
— Ще направя каквото е най-добре за народа ми.
Базил отговори на усмивката му.
— Ще направиш каквото ти кажа.
64.
Тасия Тамблин
Когато започна учението по аварийна декомпресия, паниката на наивните новобранци беше толкова осезаема, че Тасия Тамблин не можеше да не се засмее. Трима строги сержанти от лунната военна база отведоха новите войници в куполен хангар. После вратите със съскане се затвориха и на стената се появи брояч — цифрите неумолимо отброяваха оставащото време. Клаксоните и въртящите се светлини още повече изостряха усещането за критична ситуация.
Тасия нямаше никакви проблеми със стандартното снаряжение за декомпресия и предложи да помогне на неопитните войници, но те по принцип не вярваха на скитници. Затова момичето се отдръпна и загледа комично сериозните им усилия да направят нещата, които тя беше вършила през целия си живот.
Войниците, предимно младежи, се суетяха, несвикнали със слабата лунна гравитация, препъваха се, тичаха към скафандърните шкафове, бореха се с ръкавиците, шлемовете и сребристите костюми. Мнозина изпаднали в ужас новобранци изгубиха повече време да зяпат брояча, отколкото да се погрижат за скафандрите си.
Израснала като скитничка, Тасия можеше да нахлузи скафандър със затворени очи, макар че моделите на ЗВС бяха излишно дебели и тромави, липсваха им удобните аеродинамични скитнически модификации. Тя си напомни, че земните въоръжени сили имат други приоритети, освен удобството на войниците. И все пак поне трябваше да се погрижат за ефикасността. Навярно по-късно щеше да има възможност да усъвършенства личното си снаряжение — знаеше хиляди начини да поправи нещата, които я смущаваха в скафандъра.
Двама новобранци се скараха за един шлем, който съответстваше на маркираните им с червени ивици скафандри. Тасия си избра маркиран със синьо шлем — знаеше, че само с едно завъртане на копчето и наместване на яката всички части и без това ще си паснат. После бавно поклати глава и проследи спора им. „Нека клибовете глътнат малко вакуум. Това може да ги излекува от нелюбезността им.“
За разлика от тези глезени фукльовци, тя имаше основателна причина да постъпи в армията. След атаката при Ансиър неколцина нещастници се бяха напили и се бяха уговорили да постъпят за известно време в ЗВС. Сигурно щяха да си подмокрят гащите, ако някога се изправеха пред истински враг, и на Тасия щеше да й се наложи да измисли начин да разчисти кашата. Ако извънземната атака срещу Синята небесна мина не беше толкова жива в паметта й, положението щеше да е забавно.
Въпреки това, изглежда, всички щяха да бъдат произведени в офицери, дори тя. Тасия нямаше връзки в земната армия, но първоначалните й резултати бяха образцови. След призива на крал Фредерик за масово постъпване във войската и рязкото увеличаване на броя на корабите в ЗВС, генерал Ланиан също разбираше внезапната нужда от офицери. Очевидно дори талантлива скитничка като нея можеше да получи офицерски нашивки.
Тасия с лекота се вмъкна в скафандъра си. Провери херметизацията, енергийните източници, напълни с въздух отделните зони, за да е сигурна, че скафандърът е съвсем здрав. Толкова пъти го бе правила, че въпреки нискокачественото снаряжение всичките й движения бяха естествени и автоматични. Скитниците гледаха на космическото си оборудване като на подвижен дом, голям колкото собствените им тела. А домът трябва да се поддържа добре, иначе това може да ти струва живота.
Единият от двамата каращи се мъже беше изгубил спора. Хвърли се в шкафа, грабна нов шлем, сложи си го и отчаяно подготви скафандъра си. Лампите вече светеха в кехлибарено.
През прозрачните части на хангарния купол Тасия виждаше леденобялото сияние на далечни звезди. Броячът показваше, че остават двадесет секунди. Тя затвори скобата на шията си и херметизира скафандъра. Дълбоко си пое дъх и провери всички индикаторни лампички. Повечето от които бяха зелени, освен една кехлибарена — устройството за затопляне на ботушите. Тя силно го почука с пръст, после сви рамене. Учението нямаше да продължи много и ако се наложеше, щеше да изтърпи студа.
Повечето други новобранци също бяха готови. Някои бяха насядали по пода. Тасия не бе убедена, че сержантите наистина ще източат атмосферата и ще рискуват живота на тези деца от богати земни семейства. За съжаление, глезените войници ставаха самодоволни и изобщо не бяха готови за истински извънредни ситуации. Щеше да й се наложи да наглежда всички, независимо дали щяха да са й благодарни. Трябваше да поддържа приоритетите си и да не забравя, че нейни врагове са извънземните от газовите гиганти, а не няколко наперени нищожества, които не могат сами да си нахлузят и ръкавиците.