От тялото на робота се появиха нови резачки и оръжия. Андекър заотстъпва към стената и се вцепени от страх.
— Не ти е разрешено да знаеш някои неща — каза Джоракс и пристъпи към учения.
66.
Бернд Окая
Откакто беше вкарана в употреба, новата Ерфанска небесна мина функционираше отлично. Бернд Окая следеше седмичните данни за ектипроизводството и се гордееше с резултатите на фабриката. Вече бе решил да даде прилична премия на всички работници, които бяха превърнали мечтата му в действителност.
Сега стоеше на контролната палуба. Небесната мина се носеше като гладно улично куче над облаците. През огромните панорамни прозорци Бернд виждаше безкрайните мъгли, зелени газове и вихри, които рисуваха постоянно менящо се изражение върху лицето на Ерфано.
Около гигантската фабрика като гарвани летяха разузнавателни кораби. Атмосферни химици и метеоролози се спускаха в облаците, следяха бурите, проучваха химическите съединения, които се образуваха дълбоко в газовия гигант. Неколцина сътрудници на Бернд наблюдаваха реактора и складовите системи от командната палуба.
Някой пусна запис — музика, пазена от поколения в клана му. Самият Бернд не харесваше атоналната какофония, но остави човека да слуша, стига останалите от оперативната група да не възразяваха. Беше се научил да се отпуска, да се държи открито и отстъпчиво. Жена му Марта казваше, че му се отразявало благотворно.
Къдрокосият инженер Елдън Кларин се покатери по металната стълба на командната палуба. Изглеждаше разсеян, но доволен.
— Да не би нещо да не е наред, Елдън? — Едрото тяло на Бернд изпълваше новата мека седалка с висока облегалка. Той приличаше на някогашен варварски крал, оглеждащ владенията си.
— Тъкмо напротив, шефе — отвърна инженерът. — Всички системи са проверени по два пъти. Новите ми модификации се представят отлично, без никакво отклонение от оптималните параметри.
Бернд потри ръце.
— Ще пратя съобщение на баба ми. Тя ще се погрижи рационализациите ти да се внедрят в целия ни флот от небесни мини. А аз ще се погрижа да си получиш дължимите кредити.
Кларин се смути.
— Вече й пратих доклад с последния ектиескорт.
Бернд бе ръководил предишната си небесна мина с печалба, макар че това по-скоро беше щастливо съвпадение, отколкото резултат от уменията му. Но тук при Ерфано успехът се дължеше лично на него. Нито веднъж не бе пропуснал доставка на екти, въпреки че през първата година от работата на нова небесна мина честите забавяния трябваше да се очакват.
Жена му и дъщеря му вече бяха на борда и той беше щастлив, когато виждаше изписаното на лицата им възхищение. След грубиянските си младежки години Бернд се радваше, че най-после може да даде на детето си нещо, което да уважава. Заслужаваше го. Новата небесна мина се оказваше по-продуктивна, отколкото бе очаквал.
Единственият му проблем беше да се отърси от суеверния страх, че нещастието скоро отново ще го настигне.
След унищожаването на голгенската небесна мина всички скитници бяха неспокойни. Още повече ги бе смутила вестта за извънземната атака срещу ханзейските луни при Ансиър. Въпреки че бдителни разузнавачи наблюдаваха всички нерегистрирани скитнически фабрики, никой не знаеше точно какво да търси — или какви действия са провокирали опустошителните нападения.
Той чу, че по металната стълба отново се качва някой, и се обърна. На мостика се появи дъщеря му Джуна. Дванадесетгодишното момиче беше бъдещ капитан и обичаше да гледа как баща й управлява небесната мина. Той й махна с ръка за поздрав и погледна все още чакащия инженер. Най-после разбираше какво иска Кларин.
— Добре, ти изпълни всичко, което те помоли да направиш баба ми. Събери си багажа и се приготви да се върнеш в Рандеву със следващия товарен ескорт. Резервоарите вече са осемдесет процента пълни и пилотът на ескорта трябва да дойде, за да ги откара до центъра за разпределение. Последвай своята Пътеводна звезда.
Широко усмихнат, Елдън Кларин му благодари и бързо се оттегли.
Джуна застана до баща си. Когато беше по-малка, сядаше на страничната облегалка и имитираше заповедите на Бернд. Сега просто се взираше в облаците. Той си помисли, че някой ден дъщеря му ще стане отличен шеф на небесна мина, навярно без да губи години за грубиянство като баща си.
— Онова там буря ли е? — Джуна посочи към гъст възел от облаци. — Като че ли бързо се променя.
В дълбините блестяха светлини, мъждукащи огньове, които се разширяваха като разцъфващо цвете. Облаците започнаха да се движат като въртопи.