Издигна небесната мина във високите облаци, но безпощадните кристални сфери продължаваха да се приближават.
Жена му и дъщеря му стояха до него и той ги прегърна. В душата си знаеше, че каквито и да са, тези същества не искат горивото, не искат нищо от скитническите небесни мини.
Просто искаха да избиват човеци.
Проблеснаха сини мълнии. Бернд притисна жена си и дъщеря си към себе си. Смъртоносното електричество за миг изпари метал и стъкло — прекалено бързо дори за да си поеме дъх. Заедно със семейството си и целия модул той се превърна в куп взривени атоми.
67.
Нира
На престолонаследника Джора’х му трябваха няколко дни, за да уреди официален прием при великия маг-император. Понесли по една саксия с фиданка като дар, Нира и Отема влязоха в прочутата приемна зала.
Прозрачният многофасетен Призматичен палат ги обграждаше отвсякъде и на Нира й се струваше, че се намира в сърцето на гигантски скъпоценен камък. Стените бяха направени от стъклени балони. Към ядрото бяха скачени седем по-малки глобуса, зали с кули, водещи до горната небесна сфера. Асансьорни шахти пресичаха като вени главния купол. По-малките сфери помещаваха основите на илдирийското правителство, министерствата на икономиката, земеделието, колонизацията, отбраната, градските въпроси, медицината и междурасовите отношения.
Престолонаследникът дари момичето с хипнотичната си усмивка и се присъедини към тях на входа към залата за аудиенции. Докосна Нира по рамото и я побутна напред.
— Вече сигурно са ти омръзнали всичките ни великолепни гледки.
Усмивката му беше широка и искрена.
— Как е възможно на човек да му омръзне толкова много енергия… толкова много вълнение? Боли ме главата от опити да разбера всичко, но не искам никога да свършва.
Джора’х се засмя — мелодичен и трогателен звук.
— Много си мила, Нира. — Въведе ги в залата, пълна с куртизанки и сановници, всички произхождащи от човекоподобната благородническа раса. Стройни и привлекателни, те носеха плътно прилепващи към телата им дрехи. Кожата на жените беше покрита с пъстроцветни рисунки. Много от тях носеха искрящи електростатични качулки, които се излъчваха от яките им и бяха в тон с багрите на роклите и наметалата им.
Омаяна, Нира се вля в потока. Джора’х вървеше до нея. Отема тържествено ги следваше с високо вдигната глава и безизразно лице. Желязната лейди не изглеждаше впечатлена от красотата наоколо, ала Нира проявяваше искрено любопитство и изразяваше достатъчно удивление и за двете.
Над централния купол висеше втори глобус, отворен отдолу, така че образуваше изкуствено небе, огромен висящ терариум. От отвора се спускаха храсти, цветя и лиани. Пръскачки поливаха растенията и капките блестяха по листата. Екзотични извънземни аналози на колибрита и пеперуди изпълваха купола и прелитаха от цвят на цвят, за да събират нектар или да пият от мънички вирчета вода, уловени в шепите на ярките като диаманти листа.
— Какво задържа птиците и пеперудите вътре? — попита Нира. — Защо не се спускат надолу?
— Обезсърчаващо поле, но фино. Те изобщо не подозират, че са затворени. — Джора’х пристъпи напред. — Хайде, ела да се срещнем с баща ми. Трябва да се погрижим за важната ни работа, преди да ме разсееш, мила Нира, и да ме накараш да ми се иска да ти покажа още по-интересни места в Призматичния палат.
— Престолонаследнико, срещата с мага-император ни интересува повече от всичко, което можеш да ни покажеш — укори го Отема.
Двете жени продължиха напред със саксиите с фиданките. Растенията се опиваха от възхитителния блясък на седемте слънца. Откакто бяха пристигнали, зелената кожа на Нира бе потъмняла. Въпреки че от време на време копнееше за прохладния мрак на горската нощ, тя никога не се уморяваше или отегчаваше. Ядеше безброй деликатеси, а кожата й осигуряваше допълнителни хранителни вещества, затова се нуждаеше от много по-малко почивка.
Могъщият маг-император седеше на своя какавиден трон. Високо над него пресичащи се струи мъгла образуваха облак, върху който прожектираха холограма на кръглото лице на владетеля. Увиснал като пълна луна под отвора на небесната сфера, ликът му мърдаше устните си, докато самият той говореше на застаналите под него придворни. Светлинен сноп се издигаше от ръба на големия колкото легло трон в сияен стълб, който пресичаше холоизображението.