Когато ги видя да се приближават с неговия най-голям син, магът-император бързо освободи двама благородници, които се поклониха и се отдръпнаха. Красивият престолонаследник пристъпи към него. Тънките златни плитки около главата му приличаха на грива. Той повика жените.
— Елате. — И сияещ от удоволствие, заведе Нира и Отема при баща си под отворената небесна сфера. — Татко, щастлив съм официално да ти представя тези две гостенки от Терок.
Нира погледна месестия владетел в приличащия на утроба трон. Не забеляза прилика между него и мъжествения животински магнетизъм на престолонаследника Джора’х.
Полегналият маг-император се размърда.
— Всички са добре дошли на поклонение в Миджистра, даже човеците. Нашите две култури имат да учат много една от друга.
Джора’х, който очевидно и преди беше слушал тези думи, докосна Нира по рамото. Тя усети успокоителното му присъствие, близко и топло.
— Татко, те са зелени жрици, служат на терокската световна гора. Зелените жреци могат да установяват мигновена връзка на огромно разстояние.
Магът-император се надигна и седна. Очите му проблеснаха като извадени оръжия на ослепителната светлина.
— Да, знам за такива човеци. Намирам способността им за интересна.
Джора’х посочи старицата.
— Това е Отема, бивша терокска посланичка в Теранския ханзейски съюз. Сега е в Миджистра по моя покана. А това е нейната прелестна помощничка Нира. — Той се усмихна на младата жена.
Тя се изчерви — Джора’х флиртуваше прекалено открито, ала един престолонаследник нямаше причина да изпитва никакви угризения.
— Преди няколко месеца Рейналд, синът на техния владетел, ни гостува. Договорихме се да ни прати тези две представителки. Зелените жреци се интересуват от илдирийската история и легенди. Дадох им разрешение да проучат нашата Сага за седемте слънца.
Все още изпълнена с благоговение, Нира запази мълчание. Отема пристъпи към какавидения трон на мага-император, почтително извърна очи и протегна орнаментираната саксия с фиданката, за да покаже на великия владетел красивите, напомнящи на пера клони и златистата люспеста кора.
— За нас е чест да ти поднесем фиданка от световната гора, господарю. Чрез тези дървета ние общуваме на огромни разстояния. Мислите ни се сливат с всички тези дървета, които растат из Спиралния ръкав.
Дебелият маг-император не си направи труда да повдигне ръка и не понечи да поеме саксията. Като че ли не проявяваше никакъв интерес към дърветата.
— Приемам вашите дарове. Тъй като сте специалистки и изглежда, че ще прекарате известно време при нас в Миджистра, най-добре е да ги задържите. Грижете се за фиданките, както го правите на родния си свят.
Отема се поклони и Нира последва примера й. Посланичката се изправи и погледна великия илдирийски владетел.
— Много сме слушали за вашата Сага за седемте слънца и с нетърпение очакваме да започнем работа. Научих, че е нужен цял живот, за да прочетеш целия епос.
— Илдирийски живот — с едва доловима самодоволна насмешка отвърна магът-император. — Човеците имат по-кратко съществувание на голямата сцена на галактиката.
— Въпреки по-краткия си живот човеците, изглежда, постигат много повече, отколкото нашите най-велики герои — сякаш спореше с баща си, отвърна Джора’х. — Може би притежават по-силно чувство за… неотложност?
— Интересно наблюдение — почти изръмжа магът-император. После рязко плесна с ръце и високият звук отекна в залата. — Достатъчно. Погрижи се да се запознаят с паметителя Вао’сх. Той ще отговаря на всичките им въпроси за Сагата.
Магът-император насочи очи към Нира и сякаш анализира тялото й, все едно й правеше дисекция. От настойчивия, но безстрастен поглед я полазиха тръпки. Какво искаше от нея?
— Синът ми, изглежда, проявява интерес към теб. Към двете ви — бързо се поправи той. — Джора’х ще се погрижи за всичките ви нужди.
68.
Престолонаследникът Джора’х
Магът-император прекарваше много време в приемната зала с небесната сфера — изслушваше молители и разговаряше със своя народ. Даваше аудиенции по прищявка, допускаше до себе си всички поклонници. Предпочиташе да е сред поданиците си, където можеше да усеща общите им проблеми чрез живата връзка на тизма.
Когато беше в друго настроение обаче, магът-император не можеше да търпи преклонението и врявата. Оттегляше се в тихите си покои, където в самота съзерцаваше държавните нужди. Не се оправдаваше за поведението си. Той бе магът-император.