В такива моменти владетелят често викаше престолонаследника Джора’х, за да обсъждат политиката на Империята. Джора’х обичаше да говори с него като син с баща си и изпитваше искрено желание да се учи от великия мъж. Някой ден щеше да прави същото със собствения си благородно роден наследник Тор’х.
След като се подкрепи с апетитен обяд, Джора’х отиде в съзерцателната стая, изпълнен с енергия и готов за задълбочен разговор. Носеше безупречни нови одежди, ушити от терокски тъкани, тънък копринен плат, спускащ се на широки гънки по гърдите му, прихванат с игли със скъпоценни камъни и златни копчета.
След пристигането на „Ненаситно любопитство“ Джора’х беше поискал от министъра на търговията Клио’с пръв да разгледа екзотичните чуждоземски стоки. Престолонаследникът бе купил половината товар на Рлинда Кет за себе си, главно за дарове, които да подели между многобройните си любовници и потомци. Изобщо не се беше пазарил с търговката — просто й бе платил от илдирийската хазна.
Другите благородници се бяха нахвърлили като хищни животни на останалата част от товара и бързо бяха вдигнали цените много повече от първоначалните надежди на търговката.
Джора’х се поклони тържествено и магът-император го поздрави. Престолонаследникът преброи прислужниците, струпани около меката грамада на баща му. Петнадесет! Те изпълняваха задачи, които бяха по-необходими за собственото им самоуважение, отколкото за истинското удобство на владетеля.
Дребни и сръчни представители на прислужническата раса масажираха бледата кожа на мага-император, втриваха масла и мехлеми в ставите му, премахваха всеки намек за мазол или петънце. Други слуги му поднасяха меки бонбони, туршии, ароматни плодове и хрупкава осолена риба. Суетяха се около него, поправяха одеждите му, галеха дългата му плитка.
Магът-император търпеше всички тези грижи, отпуснат на какавидения си трон и нацупил дебелите си устни. Джора’х знаеше, че баща му не изисква такова преклонение, но позволява на прислужниците да изпълняват вродената си потребност да му угаждат. Днес обаче прекаленото внимание дразнеше владетеля. Възхитителната му плитка потръпваше и се мяташе като опашка на разярена исикска котка.
— Оставете ни на мира — за ужас на прислужниците изсумтя той. Те нададоха дълбок гърлен стон и унило заотстъпваха с наведени глави. — И да не чувам повече глупости, че някой от вас е извършил ритуално самоубийство — изръмжа магът-император. — Щом трябва да се грижите за някого, вървете в града, намерете някой уморен, изтормозен работник и го масажирайте. Имате моята благословия.
Зарадвани, прислужниците забърбориха и побързаха да излязат. Джорах знаеше, че ще положат всички усилия, за да угодят на нищо неподозиращите работници в работилниците.
Когато останаха насаме, владетелят насочи сънливия си поглед към сина си.
— Някой ден и ти също толкова ще мразиш прекалените грижи, Джора’х.
— Вече виждам недостатъците. — Той топло се усмихна на баща си. — Но дотогава има още много време.
По традиция магът-император управляваше повече от век и на Сайрок’х му оставаха още много десетилетия, през които престолонаследникът щеше да продължи да води жизнерадостния си живот. Бащата на сегашния владетел, Юра’х, бе стоял начало на Империята преди сто осемдесет и три земни години, когато илдирийците бяха срещнали човешките заселнически кораби.
— И все пак настоявам да разбираш галактическата политика — с опасен глас каза магът-император. — Всичките ми синове са губернатори на илдирийските колониални светове. Общувам с тях чрез тизма, но очаквам те да проявяват разбиране, а не просто да изпълняват телепатичните ми нареждания. Вие сте мои инструменти и оръжия за управление на Империята.
Джора’х кимна — обичаше да научава нови неща, макар че разностранните му интереси съвсем не се ограничаваха с обикновената строга политика. Неговият син Тор’х, който живееше в разкош при добродушния губернатор на тучния свят Хирилка, досега също не беше проявил интерес към политиката.
Когато обаче подложеха Джора’х на ритуална кастрация и станеше владетел и пазител на тизма, щяха да му се изяснят всички мисли, всички планове, дори тайните дела на баща му. Със загубата на мъжествеността си престолонаследникът щеше да проумее всичко с внезапно просветление. Като пламък на свещ, предаван от поколение на поколение, ненарушима приемственост още от първия маг-император, която осигуряваше силата и неизменността на великата Илдирийската империя.