Джора’х мъчително преглътна, замислен за усилията си да поддържа популярността си. Виждаше как илдирийският народ се забавлява, опивайки се от величието на империята. Той имаше добро сърце, ала може би наистина бе прекалено наивен.
Въпреки че губернаторът на Добро винаги беше мрачен и потънал в кроежи, Джора’х осъзна, че брат му навярно разбира много повече от него. Зачуди се още колко тайни крие магът-император, макар че щеше да научи всичко в ужасния ден, в който поемеше юздите на тизма.
Смутен, престолонаследникът заотстъпва от какавидения трон с надеждата, че аудиенцията е свършила.
— Нека помисля за всичко това, татко.
— Трябва да разбереш истината, сине. Като следващ маг-император, ще ти се налага да взимаш някои жестоки и безсърдечни решения. Но ще се примиряваш с тях, защото в крайна сметка ще са най-добрият избор за народа ни.
— Хм… разбирам, татко. Теоретично много отдавна знам тези неща. Но въпреки това сърцето ми се затруднява да разбере тази тежка новина.
Месестото лице на мага-император се промени и на него се изписа искрена загриженост.
— Още нещо: чу ли за странната атака срещу луните на новата звезда, която възпламениха човеците?
— Да. Те твърдят, че било дело на някакви могъщи чуждопланетяни. Но как е възможно това? Освен човеците през цялата си история ние не сме срещали други живи цивилизации. Освен ако не вярваме на легендите за шана реите, но винаги съм смятал, че тези създания на мрака са просто мит отпреди Изгубените времена.
— Щом в Сагата за седемте слънца е записано нещо, значи поне в основите му е заложена истина — отвърна владетелят и отново се намръщи. — Но не, сине, това не е дело на шана реите. Освен нападението при Ансиър, тези нови врагове са унищожили скитнически ектипроизвеждащи фабрики при Голген, а съвсем наскоро и при Ерфано.
— Нови атаки ли? В опасност ли сме? — Престолонаследникът бе зашеметен от странните и ужасяващи неща, които беше научил.
Гласът на мага-император стана абсолютно искрен.
— Илдирийската империя — и всъщност всяко живо същество в Спиралния ръкав — несъмнено навлиза в много сериозна криза. Никой не може да предвиди колко тежко може да стане това положение.
69.
ОХ
Молбата на кликиския робот Джоракс за аудиенция при крал Фредерик предизвика необикновено вълнение. Дворцовите гвардейци излязоха от нишите си, а кралските съветници се зачудиха какво да правят.
Базил Венцеслас обмисли официалната си реакция. Накрая инструктира старото учителско компи ОХ да прекрати уроците на принц Питър и да отиде при черната извънземна машина.
— Пратиха ме да ти правя компания. — Два пъти по-ниско от големия, напомнящ на бръмбар робот, компито беше излъскано и почистено, гласът му — модулиран с нов тембър. ОХ застана мирно и анализира кликиската машина. Той беше създаден да се учи, при всяка възможност да поглъща информация и спомени, макар че ядрото на паметта му вече бе пълно от векове личен опит и нямаше много място за нищо ново.
— Ще чакам тук колкото е необходимо — отвърна Джоракс. — Годините не означават нищо за нас.
След провалилия се опит на Уилям Андекър за „технодисекция“ охраната беше разбила вратата на заключената кибернетична лаборатория и бе открила компютърния специалист мъртъв. Лабораторията бе разрушена и всички записи бяха изтрити. Завариха кликиския робот спокойно и неподвижно да стои в средата на помещението.
Когато Джоракс най-после бе проговорил, думите му бяха кратки:
— Човешкият учен се опита да проникне във веригите ми въпреки моите предупреждения да не го прави. Той неволно задейства моята автоматична самоотбранителна подпрограма и резултатите бяха фатални. Вината за всичко това е изцяло негова.
Поради оскъдните веществени доказателства следователите нямаха друг избор, освен да му повярват. Охраната около Джоракс беше усилена и наблюдението му бе подновено, ала извънземният робот не беше правил нищо в продължение на няколко дни. До момента, в който поиска аудиенция.
— Важно е да разговарям с вашия крал.
ОХ, изглежда, заинтригува кликиския робот. Джоракс разгледа дребното учителско компи с алените си оптични сензори. ОХ търпеливо чакаше. Накрая извънземната машина каза:
— Ти си друг тип робот, създаден от човеци.
— Функционирам вече три века и четвърт — отвърна ОХ. — Служих на борда на първия човешки заселнически кораб. След нашия съюз с илдирийците се върнах на Земята, за да изпълнявам задълженията си на учител и хранилище на информация.