— Ти ръководител на компитата ли си? — попита Джоракс.
— Говоря от името на човеците, моите господари. Свидетел съм на управлението на шестимата велики крале на Земята.
Джоракс замислено замълча, после каза:
— Такива хронологически интервали са нищо в сравнение с живота на кликиските роботи.
— Вярно е, но оспорвам уместността на тази гледна точка, тъй като не сте запазили подробни спомени.
ОХ намираше това за озадачаващо и обезсърчаващо. Спомените от дългия му живот изпълваха веригите му и той с мъка си представяше колко много данни и прозрения са изгубени от изчезналата цивилизация. Щом роботи като Джоракс не си спомняха нищо, кликиската раса наистина беше изгубена завинаги.
— Колко твои другари са открити и активирани през последните пет века? — попита той.
Джоракс помълча малко, сякаш изчисляваше.
— Около петдесет хиляди.
ОХ записа тази информация.
— Това надхвърля моето изчисление. Според мен Ханзата не знае, че броят ви е толкова голям.
— Трябва само да преброят, но малцина човеци си правят труда да ни различават един от друг — каза Джоракс. — А илдирийците не ни обръщат никакво внимание. Твърдят, че не сме част от тяхната история.
Стояха в сводестата галерия, която водеше към тронната зала на крал Фредерик. Гвардейците нито за миг не изпускаха Джоракс от очи.
— Имай предвид, че някога сме били милиарди — рече замисленият кликиски робот. — Преди… катастрофата. Броят на кликиските роботи плаши ли те, или те изненадва?
— Просто го намирам за интересен — отвърна ОХ.
Когато сановниците и бюрократите най-после приключиха обсъжданията си и взеха решение, ОХ вдигна поглед и видя, че от тронната зала излиза главният гвардеец.
— Крал Фредерик милостиво дава аудиенция на кликиския робот Джоракс. — Мъжът неловко замълча. — Не познаваме оръжейните системи в тялото ти. Както доказа неотдавнашната смърт на доктор Андекър, кликиските роботи наистина са опасни. Въпреки потенциалната опасност обаче кралят се съгласи да те изслуша.
Той посочи с жезъла си черния екзоскелет.
— Предупреждавам те, че всеки твой ход ще бъде наблюдаван. Охраната ни ще реагира на всяко заплашително действие с абсолютен и безпощаден ответен удар. Не ни давай повод да го направим. Разбираш ли?
— Кликиските роботи с нищо не са провокирали такава подозрителност. Въпреки това вашите условия са приемливи за мен. Не възнамерявам да навредя на вашия крал. — Насекомовидният робот тръгна към тронната зала.
Старият Фредерик носеше пурпурни одежди и корона със скъпоценни камъни и призматични плоскогеми на посивялата си глава. Наведе се напред със сериозен, но любопитен поглед. ОХ достатъчно отдавна наблюдаваше човеците, за да познае скритото, ала явно изражение на страх, изписало се на лицето на краля. Никой нямаше представа какво да очаква от извънземната машина.
Джоракс се приближи с плавната си гъсенична походка и спря на почтително разстояние пред издигнатия трон. Очевидно никой не знаеше как да представи този извънземен гост, нито какъв протокол да спазва. Накрая кралят заговори с глас, който смущаващо секна по средата на изречението.
— Никога не съм имал възможност… лично да се запозная с кликиски робот.
Джоракс забръмча и изпъна сгъваемите си телескопични крака.
— Трябва да предам важно съобщение на великия крал на Теранския ханзейски съюз от кликиските роботи.
Всички в тронната зала наостриха уши. Работеха камери и ОХ знаеше, че всяка дума ще бъде анализирана и обсъдена. Дори в този момент специалистите се опитваха да извлекат всяка полезна информация за тайнствените бръмбаровидни машини.
Джоракс високо заговори с бръмчащия си глас:
— Докато се завърнат нашите предци и създатели кликисците, ние роботите сме единствени представители на тази древна могъща цивилизация. Ние сме допринесли за проучването на нашите руини и сме участвали в множество трудни строежи, защото вашите методи ни интересуват. Никога не сме причинявали зло на човешко същество, нито сме ви давали повод да се боите от нас. Неотдавнашният опит за нарушаване на моята физическа цялост обаче хвърли светлина върху смущаващото отношение към нас. Кликиските роботи са рядко срещани създания. Ние ценим съществуването си, също както човеците ценят своето. Затова кликиските роботи настояват да бъдат разглеждани като независим вид.
Крал Фредерик го изгледа изненадано.
— Искането не е неоснователно, Джоракс, но какво… какво го провокира след толкова много време? Доколкото знам, ти лично си на Земята от няколко години.