Днес оранжевото небе на Рейндик Ко имаше странно мъгляв вид, като че ли слънцето бе скрито от дим. Маргарет не си беше направила труда да се запознае с капризното време на планетата, но редките облаци й се струваха малко странни.
Тя любопитно наблюдаваше Аркас, който уверено крачеше по виещия се лабиринт. Зеленият жрец зави наляво в малък страничен каньон и се закатери по камънаците, свлекли се от високите скали. Каменните стени се стесняваха още повече.
— Насам — каза той. — Не е далеч.
Луис посочи тънката ивица на небето между отвесните склонове на каньона.
— Онова нещо не ми харесва.
Сивата мъгла над тях се беше сгъстила в плътни облачни юмруци. Примесеният с прах слаб дъжд, който падаше от облаците, се изпаряваше, преди да стигне земята.
— Като че ли е надвиснала силна буря. — Маргарет огледа скалните стени, които ги обграждаха отвсякъде. — Дали Рейндйк Ко не е от онези светове, на които годишните валежи падат за един следобед?
Аркас загрижено подуши въздуха.
— Ще ми се да можех да докосна някоя от фиданките ми и да получа информацията от световната гора. Все още не знам достатъчно за пустините… Но да побързаме. Вече сме съвсем близо.
Закатериха се по скалите и стигнаха до друг каньон. Маргарет се чудеше как зеленият жрец изобщо е открил това място и после е намерил обратния път до лагера. Високо на склона видя почти квадратен вход на пещера. Част от покриващия го скален перваз се бе отчупила. Останките се търкаляха по дъното на каньона.
Дори от това разстояние скалата изглеждаше куха, нещо повече от сводеста вдлъбнатина. Маргарет се вгледа и наистина различи нещо в сенките — ъгловати форми, които не приличаха на естествени скали или пещерни образувания.
— Да се качим горе — каза тя.
Напластените скали не бяха недостъпни за ловки катерачи. ДД носеше алпинистко оборудване за господарите си, но въпреки това изкачването нямаше да е лесно.
— Ти се катери пръв, ДД, и ни показвай пътя — каза Луис. — Внимавай за клатещи се камъни и пукнатини.
Дружелюбното компи не се поколеба.
— Разбира се, господарю Луис. — Андроидът извади снаряжението, набързо влезе във файловете с инструкции, за да знае как да използва инструментите, и се закатери по най-близкия скален перваз.
Археологът известно време го наблюдава, после се обърна към кликиските роботи, които едва ли можеха да последват примера на земния си събрат.
— Съжалявам, Сирикс. Тримата ще трябва да изчакате, докато издигнем рампи.
— Ако решим да издигнем рампи. Първо трябва да видим какво има горе — поправи го Маргарет. — Може да не си струва усилията, старче.
Луис усмихнато даде знак на зеления жрец.
— Искаш ли да си следващият, Аркас? Тъй като откритието е твое, защо да нямаш честта да си първият човек, стъпил там?
Аркас се изненада, после се смути.
— Сигурен ли си, че не е по-добре ти или Маргарет…
— Тези неща не ни вълнуват, Аркас — нетърпеливо го прекъсна тя. — Тръгвай.
Зеленият жрец се заизкачва след ДД.
Когато Маргарет започна да се катери — изчакваше мъжа си на всеки перваз, — по скалата заплющяха едри студени капки сивкав дъжд. Тя знаеше, че вечерта ще ги боли всичко. Щяха да си втрият един на друг мехлем против болки в ставите, но евентуалното голямо откритие щеше да й помогне да преодолее болките и умората.
ДД беше изминал три четвърти от пътя до пещерата. Дъждът продължаваше да се усилва. Роботът заби клин в една цепнатина и се провикна надолу:
— Ще спусна резервно въже. Последният участък изглежда много опасен.
В този момент струи дъжд заплискаха каньона като с противопожарен маркуч и понесоха маси кал и пясък като отмиваща се боя.
— Дръж се! — каза Луис и побутна Маргарет към скалата. Измокриха се до кости само за няколко секунди. Дъждът не отслабваше. През пукнатините в стената на каньона се стичаха ручейчета и разтваряха минералните соли в камъка.
— Чувам нещо — надвика плисъка на дъжда Аркас. — Слушайте. Засилва се.
Маргарет чу трясък и тътен, яростен рев, който се усилваше. Вкопчила се в неравната скала, тя погледна надолу и видя, че по тесния каньон се носи кипящ език от кафява вода, повлякла наноси и огромни камъни. Вълната се блъсна в основата на стената, отскочи и образува въртоп, облизващ напластените скали.
Човеците и ДД бяха в безопасност, ала останалите на дъното на каньона кликиски роботи бяха обречени. Трите черни машини бяха вдигнали разчленените си ръце в напразен опит да се защитят от напора на водата — преди тя да ги повали и да ги отнесе по тесния каньон, набирайки все по-голяма скорост. Премятащите се в мътната вода роботи бяха мудни и безпомощни. След секунди те се скриха от поглед.