— Кой е този рицар? — Попита Нира, впечатлена от ловките му движения.
Джора’х се усмихна.
— Сир’гх е един от най-великите ни състезатели. Спечелил е стотици турнири. Чувства и мисли като гущера си. Освен това знае точно как ще се отрази всеки лъч. Съвършен инстинкт.
Сир’гх изстреля лазерен лъч, който рикошира от тавана, улучи единия му противник, отрази се от бронята му и одраска другия.
— И е сляп с едното око. — Престолонаследникът се усмихна на смаяната Нира. — Лазерна искри го улучи по роговицата. Но въпреки че това увреди зрението му, той твърди, че увеличило точността му.
Рицарите яростно стреляха с копия, накланяха и размахваха огледалата си, въртяха щитовете си така, че лазерите да не пробият прозрачните им ивици. В мъгливия въздух се кръстосваха лъчи. Нира се изненада, че рикошетите не улучват зрителите.
— Ще прочетеш за нашите турнири, когато проучиш Сагата за седемте слънца. Аз не съм паметител, но с твое позволение ще ти разкажа един случай от нашето минало. Отнася се за друг престолонаследник, затова ми е известно политическото значение на историята. — Той я погледна. — Знаеш ли, че преди да стане маг-император, престолонаследникът трябва да има много деца? Те стават губернатори на колониални светове, както и благородни ръководители на различни раси. Много отдавна обаче първородният син на един маг-император не бил способен да създаде потомство. Когато престолонаследникът има толкова много партньорки, веднага става ясно, ако е стерилен.
— Това е ужасно — каза Нира.
Трептящата златна коса на Джора’х се раздвижи около лицето му.
— Ако престолонаследникът не е способен да роди наследник, бъдещето на нашата политическа система е изложено на опасност. За да не позволи на братята си да плетат интриги и да се карат за престолонаследието, стерилният престолонаследник обявил турнир. Всички синове на мага-император можели да се състезават, за да видят кой е най-подходящ да стане владетел на Илдирийската империя.
— Използвали сте… игра, за да определите въпрос от династично значение, така ли? — Нира не беше сигурна дали Джора’х не се шегува.
Топазените му очи проблеснаха на светлината.
— Илдирийският турнир не е обикновен спорт, Нира. Той изисква атлетични способности, както и бързо мислене, стратегия, съдействие с един от враговете срещу друг.
На арената Сир’гх изстреля поредния мощен лъч. Той обгори едно от влечугите толкова тежко, че ездачът сведе кристалното си копие и вдигна огледалния си щит в знак, че се предава и напуска състезанието. После се оттегли встрани и остави другите двама да се бият.
— Стерилният престолонаследник искал турнирът да е величествено събитие, зрелище, което да се запомни през вековете — продължи Джора’х. — За съжаление, то завършило с трагедия.
Нира увлечено слушаше и почти не обръщаше внимание на битката.
— Защо? Какво се случило?
— Любимият брат на стерилния престолонаследник бил на арената, когато един от огледалните щитове се строшил и парченцата пратили лъчи към публиката. Загинали и тримата рицари, загинали и трима зрители.
— Ужасно! — ахна Нира.
— Новоизбраният престолонаследник деветдесет години управлявал под сянката на съмнението. Стерилният наследник, който трябвало да стане маг-император, го съветвал в Призматичния палат до края на живота си и не пожелал да го кастрират, което било негово право.
Едноокият Сир’гх на арената най-после победи противника си и тълпата изрева. Джора’х се изправи, за да го аплодира. Ярките прожектори, осветяващи арената, ослепиха Нира.
— Историята ви е странна, но завладяващо красива, Джора’х — каза тя.
По лицето му сякаш се разля топлина.
— Надявам се, че ще продължиш да мислиш така, Нира, когато научиш повече за нас.
72.
Естара
Отец Идрис и майка Алекса се изненадаха и после се разочароваха, когато Бенето им съобщи за намерението си да напусне Терок и да се посвети на затънтената колония Гарванов пристан. Бяха предвиждали много по-велики неща за своя втори син, навярно водеща роля сред зелените жреци.
Ала накрая отстъпиха пред желанията на световната гора. Когато най-после разбра, че синът й наистина го иска, Алекса го прегърна и заяви, че ще организира голямо прощално тържество и представление на най-опитните дървотанцьори от най-големите дървесни градове. Бенето мило се усмихна, макар че предпочиташе да не вдигат около него никакъв шум. Майка му го правеше по-скоро за да удовлетвори собствените си потребности, отколкото неговите, затова той прие идеята за банкета.