Стояха един до друг и се взираха в космическия мрак и лъскавите повърхности на разработените астероиди. Зад ослепителния Юпитер на черния кадифен фон на вселената блещукаха безброй звезди.
Накрая Рлинда се размърда.
— Време е да се връщам на единствения ми останал кораб. Прав си. Имам късмет, че все още е мой… и поне засега камбузът е зареден с провизии. — Тя повдигна вежди. — Какво ще кажеш да ти сготвя вкусна вечеря? Останаха ми някои интересни терокски продукти и имам нова рецепта, която искам да изпробвам.
БиБоб я погледна и се засмя.
— Ох, добре де, добре! Убеди ме. — После продължи по-сериозно: — Да, Рлинда, с най-голямо удоволствие. Това ще е една от последните хубави вечери, които ми се очертават в обозримото бъдеще.
Рлинда пак се втренчи в звездите. После каза:
— И за мен. Очертават се много трудни времена.
74.
Тасия Тамблин
Въпреки че скитническите търговски кораби осигуряваха жизненоважните екти и други ресурси на Теранския ханзейски съюз, ЗВС се отнасяше презрително към „космическите цигани“. Тасия смяташе, че войниците имат нужда от някаква изкупителна жертва, докато влязат в истинска битка с вражеските извънземни. Беше се примирила с това. Самата тя щеше да запази енергията си за истинския противник.
Когато бе постъпила в космическата армия, Тасия се беше приготвила за лошо отношение. Не се засягаше от детинските обиди и обикновено отвръщаше с остроумни забележки, които изненадваха Патрик Фицпатрик (особено когато не загряваше и се преструваше, че я е разбрал). След раняването му по време на учението по декомпресия тя се надяваше, че ще върнат Фицпатрик на Земята и ще го прехвърлят на канцеларска работа. Може би да брои консерви. Не би. Тасия парираше остротите на другите новобранци с превъзходството си във всички учения. Клибовете можеха да дрънкат каквото си искат, но знаеха, че тя стреля и пилотира по-добре от тях.
И все пак, винаги щом неочаквано се повреждаше някаква техника или необяснимо се изопачеше текстът на някакво съобщение, към нея се насочваха предпазливи погледи, като че ли тя беше скрита саботьорка. Тасия не разбираше защо подозират скитниците, след като те бяха пострадали от новия враг повече от всички.
„Ти какво очакваш от клибове?“
Баща й и Джес вече сигурно знаеха къде е отишла. Понякога си представяше как беснее баща й и си позволяваше кисело да се усмихне. Сигурно крещеше на замръзналия леден таван и озадачено питаше къде е сгрешил като родител. Джес може би му беше изнесъл дълга тирада за недостатъците му… но едва ли. Накрая Брам щеше да натовари брат й с още повече задължения и отговорности, щеше да критикува всяка негова постъпка и така да загуби последното си останало дете.
Тя решително вирна брадичка. Някой ден, след като станеше главната героиня в разгрома на злите извънземни, баща й щеше да се гордее с нея.
Беше дежурна в свързочния център на базата, куполно помещение над каньоните на Лабиринтус Ноктис. Смяната й се падаше през почивно време, което нямаше нищо общо с денонощния цикъл на Марс. Всички войници използваха стандартното земно военно време независимо на коя планета или кораб служеха.
В базата на ЗВС на земната луна бе спрял скитнически товарен кораб, за да остави изключително необходимите резервоари с екти за военно използване. При заминаването си от Луната той беше пратил шифрован сигнал на много ниска честота, далеч под обхвата на обикновените комуникационни канали. Когато персоналът на базата бе поискал обяснение, скитническият капитан беше отговорил, че импулсният му предавател се повредил и просто пратили пробен сигнал с ниска честота, за да не смутят нормалните военни комуникации. Тасия бе скрила усмивката си и нито за миг не беше повярвала на оправданието. Военните, изглежда, също не бяха убедени от това обяснение.
После скитническият кораб се бе отдалечил от Луната. Ала вместо да напусне Слънчевата система, беше описал широка парабола, пресичаща орбитата на Марс. Червената планета бе на една трета от обиколката около Слънцето по посока на часовниковата стрелка.
В свързочния център Тасия забеляза приближаващия се кораб и се поколеба — той летеше към военната база на Марс с необикновена бързина. Почти със сигурност бяха подправили серийните си номера и излъчваха фалшив идентификационен сигнал. Въпреки че не знаеше клана на капитана, момичето не искаше да го вкарва в беда… но ако незабавно не обявеше тревога, върху нея щеше да падне още по-голямо подозрение. Тя излъчи предупредителен сигнал.
— До скитническия капитан. Идентифицирайте се. Нямате право на достъпен вектор. — Капитанът не отговори и тя повтори, този път по-настойчиво. — Нямате разрешение за кацане. Всички провизии трябва да се доставят в лунната база. Марс е забранена зона. — „Особено за скитници.“