— Нямам намерение да кацам — накрая отвърна капитанът и й се стори, че познава гласа му. „Джес?“ Невъзможно.
— Сега ще излъча пълномощията си. — Той прати фалшив сигнал, който продължи само няколко секунди. После активира модифицираните си двигатели и толкова бързо ускори в обратната посока, че нямаше да го настигне дори ремора. Скоростта на товарния кораб удиви военните от базата, които очакваха от космическите цигани само тромави, едва функциониращи таратайки.
— Какво беше това, по дяволите? — попита вахтеният командир, който се втурна в контролната зала. — Тамблин?
— Нямам представа. — Тя безпомощно погледна другите войници.
— Скитнически кораб — отвърна Патрик Фицпатрик. Кой знае защо, винаги бяха дежурни заедно. — Питайте Тамблин.
— Сигналът беше подобен на предишния, който излъчи пилотът при лунната база — каза тя, макар да знаеше, че това само още повече ще обърка нещата. — Не знам защо.
— Сигурно някакъв шпионски сигнал — обади се Фицпатрик.
— Шифрован сигнал, така ли? — попита вахтеният командир. — Разшифровайте го, бързо! — Погледна Тасия, после другите войници в свързочния център. — Дайте го на най-добрите ни шифровчици. Искам да знам дали скитникът се е свързал с шпионин сред нас.
Тасия разбра какво си мислят всички, и я побиха тръпки. Помъчи се да запази спокойствие. Ако кажеше, че е невинна, щеше само още повече да влоши положението си.
— Той първо е бил в лунната база, после дойде тук — отбеляза тя. — Може да е търсил някого.
— Е, за доброто на човешката раса, надявам се, че този гаден скитник не е открил, когото е търсил.
Тасия прехапа устни, за да не защити капитана. Нямаха доказателства, че скитникът е възнамерявал да направи нещо, което да навреди на ЗВС. Тя въздъхна. Беше работила толкова усърдно, за да докаже предаността си, ала щом постигнеше напредък, нещо с един замах я връщаше на изходно положение. Ако клибовете станеха прекалено противни или груби, щеше да се наложи да разкървави още няколко носа в столовата.
Каквото и да бе искал скитническият капитан, Тасия най-малко имаше нужда от него.
Както му нареждаха инструкциите в шифрованото съобщение, ЕА изчака цели два дни. После изпълнителното компи колкото може по-дискретно се обърна към Тасия.
Тя беше предложила личния си робот за изпълнение на важни военни задачи, но ЕА все още посвещаваше част от времето си да се грижи за своята собственичка. Тази смяна бяха пратени да инвентират скафандрите в един складов бункер с червени стени. Дребничкото компи усърдно работеше до нея и самото му присъствие успокояваше момичето.
ЕА забръмча, сякаш сканираше.
— Няма подслушвачи. Мога да говоря спокойно. — Гласът, който се разнесе от андроида, беше зловещ и познат. — Много се радвам, че те открих, Тасия. Трябва да ти съобщя една ужасна новина и нямаше друг начин да го направя.
Бе гласът на Джес! Тя се завъртя, но видя пред себе си само компито, което й пускаше записано съобщение. ЕА й напомни за обладан от демон човек, който говори с друга самоличност.
— Скитническите компита имат специално програмиране, Тасия, и аз го активирах, като пратих кодиран сигнал — продължи гласът на Джес. — ЕА знае какви мерки да вземе, ако има опасност да попадне във вражески ръце. Инструктирана е да намери време, за да поговори с теб. Не знаехме дали съобщението ще стигне до теб по нормалните канали.
През ума на Тасия светкавично минаха безброй възможности. Какво щеше да иска от нея Джес? Каква лоша новина й носеше?
— Тасия… татко е мъртъв — каза по аудиосистемата на ЕА брат й. — Получи удар в нощта на погребението на Рос, когато ти избяга. Не се възстанови. Потърсихме те, но ти вече беше заминала.
Тя се олюля. Очите й се замъглиха от внезапно бликналите сълзи.
Джес замълча за миг и в гласа му се промъкнаха по-мрачни нотки.
— Трябва да вземеш решение и аз не мога да ти помогна в това. Имаше нова атака срещу скитническа небесна мина, също като в случая с Рос. Фабриката при Ерфано е напълно унищожена, всички са загинали.
Гласът му зазвуча мъчително и умолително.
— Ти си имаш свои задължения и отговорности. Разбирам те. Но от семейството останахме само ние с теб. Чичовците ни вече ръководят вододобива, както и трябва. Помагам им с каквото мога, но имам нужда от теб, сестричке. Може ли да се прибереш у дома? Вече доказа позицията си, като постъпи в армията. Не дължиш нищо на Голямата гъска.