Тасия се скова. Дължеше вярност на другарите си. Доброволно беше постъпила в ЗВС, бе положила клетва, беше получила военна подготовка. И знаеше, че без нея несръчните новобранци нямат голям шанс срещу врага. Помисли си за клибовете, с които се беше упражнявала и които се отнасяха толкова зле към нея… но това не означаваше, че може просто да дезертира от въоръжените сили. Така щеше да докаже, че още отначало са били прави и че на нея не може да се разчита.
Зави й се свят. Помисли си за студения леден шелф на Плумас, за водните шахти, за гейзерите, бликащи към помпените станции върху ледените шапки.
— Ела си, ако можеш, Тасия — повтори Джес. — Или намери друг начин да накараш семейството ни да се гордее с теб. Вярвам, че ще постъпиш както трябва. Ти сама ще решиш.
Тя преглътна буцата в гърлото си. Погледна спокойното метално лице на ЕА и си представи чертите на брат си.
— Божичко, не мога да си тръгна сега, Джес — каза Тасия. След като записът не продължи, тя рязко попита: — Можеш ли да му пратиш съобщение, ЕА?
— На кого, Тасия?
— На Джес, в отговор на неговото съобщение.
— Какво съобщение, Тасия? — попита компито.
— Онова, което току-що ми пусна.
ЕА замълча, сякаш анализираше паметта си.
— Нямам спомен за никакво съобщение, Тасия. Ние сме тук, за да инвентаризираме скафандрите.
Джес сигурно бе прибавил изтриваща команда. Находчиво — типично за него. Тя дори не можеше отново да чуе гласа му, колкото и да й се искаше. Брат й бе извънредно предпазлив, тъй като знаеше, че ЕА се намира в близост до много войници, които можеха да не вземат присърце скитническите интереси.
— О, няма значение, ЕА — каза Тасия и погледна към запечатаните контейнери с подплатени ръкавици. И въпреки че мислите й бяха в хаос и сърцето й тежеше, тя с удвоено усилие се зае със задачата си.
75.
Базил Венцеслас
Зеещи червени каньони се отваряха като живи рани и продължаваха от марсианската база на ЗВС във всички посоки. От сферичната кабина на ширококрилия транспортен кораб Базил Венцеслас наблюдаваше дълбоките скални цепнатини, които осейваха безпощадно насечения терен.
Генерал Кърт Ланиан лично пилотираше кораба високо в рядката атмосфера на Марс. Подобно на ято сребристи рибки, край тях се носеха различни изтребители — стандартни ремори и модифицирани частни яхти, неотдавна реквизирани от флота. Пилотите правеха остри завои, спускаха се в слепите клисури и в последния момент се стрелваха нагоре към здрача на открития космос.
— Бойната подготовка напредва с цялата необходима спешност, председателю Венцеслас — каза Ланиан. — Досега имахме няколко инцидента, но процентът определено е допустим, като се имат предвид броят и разнообразието на нестандартните цивилни кораби, които приемаме в ЗВС.
— Колко инцидента? — попита Базил, докато наблюдаваше два кораба, изпълняващи шеметна маневра в тясна клисура на повърхността.
— Единайсет.
— Жертви?
Ланиан стисна руля. За миг се почувства неловко, после се обърна към Базил:
— Господин председателю… това е Марс. Всеки инцидент взима жертви. Корабите и екипажите са изгубени.
Продължиха да наблюдават мащабните военни маневри и да обсъждат задълбочаващата се криза. Огромното разширяване на флота изискваше преоборудване на много ханзейски промишлености. ЗВС бяха принудени да реквизират суровини и готови части от човешките колонии. Ханзейският съюз вече повишаваше данъците и таксите, за да покрие разходите за армията. Всички бяха призовани да се сплотят и да проявят общата си сила.
Агресивните същества от планетните ядра бяха нанесли нови удари.
— Щях да съм със състояние по-ефикасно да се подготвя за този предстоящ конфликт, ако разполагах с някакви разузнавателни сведения — дори само основни данни — за противника — заяви генерал Ланиан. — Получавали ли сме някакви съобщения от него, ултиматуми или искания? Известно ли ни е поне какви са? Защо ни атакуват?
Базил поклати глава.
— Те не оставят оцелели.
— Вярно ли е, че са нападнали трета скитническа небесна мина?
— Да, но още официално не сме разпространили тази информация. Без предупреждение, без милост. Пълно унищожение, също като преди. Ако скитниците започнат да се страхуват да произвеждат екти, ще останем без гориво.
— Може би сега тия високомерни цигани най-после ще се присъединят към Ханзата — изръмжа Ланиан. — Искали ли са закрила от ЗВС? Военни ескорти за останалите им фабрики?
Базил се намръщи.
— Все някога ще го направят, макар никога да не са ни молили за помощ.