Базил се засмя.
— Невъзможно, генерале. Абсолютно невъзможно. И ако провокираме скитниците по този начин, те спокойно може да ни наложат ембарго върху снабдяването с екти. Те държат козовете, не ние.
— Ами шпионските кораби на ЗВС? Можем да пратим разузнавателни съдове и да потърсим скитническите небесни мини.
— Да търсим летящи фабрики на всеки газов гигант в целия Спирален ръкав ли? За това ли препоръчвате да хвърлим усилията си, генерале? Няколкото неизвестни мини, които може да открием, ще са нищожен процент и после ще трябва да ги превземем, да ги окупираме и сами да ги експлоатираме. Това, генерале, е губеща стратегия.
Ланиан издигна ширококрилия кораб и го насочи обратно към главната база. За днес бяха гледали достатъчно демонстрации.
— Най-малкото, бихме могли да използваме кризата, за да призовем за пълно преброяване на скитниците — каза генералът. Гласът му показваше, че внимателно е обмислил предложението си. — Под претекст, че им предлагаме да защитаваме небесните им мини, можем да ги извадим наяве. Тези данни може да се окажат извънредно полезни.
Базил отказа, поне за момента.
— Тяхната говорителка Окая е хитра старица. Веднага ще усети измамата. Извънземните са основната ни грижа и не искам да правя нищо, което може да изложи на опасност редовното ни снабдяване с екти. — Той сви устни. — Обаче… ще наложа ценови рестрикции, за да усетят и скитниците последиците от войната в кредитните си сметки.
76.
Джес Тамблин
В Рандеву беше свикана извънредна среща на клановете. Представителите на скитническите семейства вдигаха такава врява, че дори Ихи Окая, която имаше десетилетен опит като говорителка, едва успяваше да въдвори ред.
Главите на различните родове седяха на определените си пейки в препълнената заседателна зала, блъскаха се, приказваха, викаха. Климатичната инсталация работеше двойно, за да поддържа въздуха чист и годен за дишане, въпреки необикновено големия брой хора. Хранителните, въздушните и водните запаси в скитническия сборен пункт едва достигаха. Но говорителката Окая бе решила, че въпросът е жизненоважен за оцеляването им.
Джес Тамблин мълчаливо седеше на пейката си и следеше заседанието, макар че беше потънал в размисъл. Сега той бе официалният глава на клана Тамблин, поне човекът, който беше най-подходящ да представлява вододобивната промишленост, макар че четиримата му чичовци правеха всичко възможно, за да поддържат равнището на производство. Той си бе обещал да не проявява слабост, да направи всичко, каквото се очаква от него.
Сила му даваше присъствието на красивата Ческа Перони, която седеше до старата говорителка. Тя изглеждаше студено официална като статуя, ала Джес познаваше огньовете в нея, страстите и силата, които младата жена сега насочваше към закрилата и ръководството на скитническия народ. И Джес нямаше да допусне личните му чувства да изложат на опасност бъдещето на клановете. В момента нито той, нито Ческа можеха да си позволят и най-малкото разсейване.
— Не решаваме нищо, като само си крещим — със сух, но силен глас каза от средата на залата Ихи Окая.
— Не решаваме нищо и като седим тук и си приказваме! — извика в отговор Дел Келъм. Неговата космическа корабостроителница в пръстените на Оскивъл бе сравнително близо до мрачен газов гигант, който Келъм смяташе за застрашен от извънземните. — Божичко, скитниците не са създадени покорно да приемат участта си. — Представители на други кланове затропаха с ботуши по металния под.
Ихи Окая ги остави да изпуснат парата.
— Не, разбира се. Но погрешните действия може да се окажат по-опасни от бездействието. Ще следваме Пътеводната звезда, но първо трябва да определим курса си. Засега нямаме сведения за нашите врагове, нито за причината да ни атакуват. В момента сме като кораб без навигатор, който с пълна скорост се носи през астероиден пояс.
Ческа стана — тъмните й очи блестяха — и каза на Дел Келъм:
— Да затворите корабостроителницата си ли възнамерявате? Нима предлагате да изтеглим всички небесни мини от всички газови гиганти, само за да сме в пълна безопасност? Кога скитниците са били в пълна безопасност?
Келъм сви юмруци.
— Всъщност не знам какво да правим, по дяволите — дори не знам какво да предложа. Но вече изгубихме четири небесни мини — последната само преди няколко дни при Велир! Загинаха хиляда души, може би повече. — Гърдите му тежко се надигаха, докато се мъчеше да овладее мъката си. Джес знаеше, че Келъм години наред е ухажвал Шарийн Пастернак, шеф на неотдавна унищожената фабрика при Велир.