— Да, моят внук Бернд беше една от жертвите при Ерфано — студено каза говорителката. — Точно като твоята Шарийн при Велир, Дел Келъм. Не се опитвай да ме убедиш, че плащаме висока цена.
Джес следеше дискусията. Всички на клановата среща изпитваха също толкова ужас и тревога, колкото и той. Всички искаха да се предприемат директни и ефикасни действия… ала никой не знаеше какво да правят.
— Безопасността е едно, съвсем друго е безразсъдството — каза Крим Тайлар, амбициозен русокос мъж, който управляваше старата илдирийска небесна мина при газовия гигант Пторо. — Навярно трябва да обявим временен мораториум върху ектипроизводството, да изтеглим небесните си мини от облаците докато… докато не се намери изход.
— Безумие! — изрева Ден Перони, бащата на Ческа. Той имаше малък търговско-товарен флот от скитнически кораби. — Търговията с екти е душата на скитническата цивилизация. Да не искате да продаваме кометен прах?
— Ектите са жизненоважни за Голямата гъска, както и за Илдирийската империя — отбеляза Ческа. — Тази криза далеч не засяга само скитническия бизнес. — Тя сякаш се замисли, присви очи и се обърна към Ихи Окая. — Има ли възможност ЗВС да нанесе силен удар в наша защита? Гъската не обича много скитниците, но ако ги заплашим, че ще прекратим ектипроизводството, те ще разберат, че трябва да защитават източника си на космическо гориво.
Говорителката сви набръчканите си устни. Всички замълчаха, за да чуят отговора й.
— Това може да ни навлече още по-сериозни проблеми. Скитниците винаги са избягвали да искат помощ от Ханзата.
— Кога изобщо сме можели да разчитаме на тяхната подкрепа? — извика някой.
— Аз например не искам да съм длъжник на Земята — изръмжа Крим Тайлар. — Те ще поискат да им се отплатим във възможно най-неподходящия момент.
— Тогава единствената възможност е да се защитим сами — твърдо заяви Ихи Окая.
— Но как, по дяволите? — Дел Келъм се понадигна на пейката си, после отново седна, леко отскачайки при слабата гравитация. — Скитниците нямат армия. Имаме нужда от силите на Ханзата, за да се бият с извънземните.
При споменаването на земните въоръжени сили Джес за стотен път се замисли за сестра си. Бе длъжен да й прати съобщение за смъртта на баща им, ала Тасия си имаше свои задължения — дали ЗВС имаше по-голяма власт над нея от собствения й клан? Постъпването й в армията беше прибързано, но тя бе положила клетва. Не можеше просто да пренебрегне това и да избяга на Плумас. Никой от рода Тамблин не би го направил. Джес отлично го знаеше.
Не беше загрижен особено за способността на сестра си да се грижи сама за себе си. Всъщност, ако момичето влезеше в кавга с някого, Джес повече би съчувствал на него. Но копнееше Тасия да се върне. Нейната ярка индивидуалност, остроумието й и саркастичните й шеги щяха да са добре дошли на Плумас.
Но въпреки че Рос, баща му — а и Тасия — вече ги нямаше, Джес трябваше да продължи да поддържа клановия бизнес. Щеше да преодолее този момент, да се справи. Онова, което му беше позволило да запази разсъдъка си — любовта му към Ческа, — трябваше да почака. За неопределен срок.
Той впери поглед в Ческа, в гладката й, съвършена матова кожа, в острата й брадичка, вирната с гордост и вътрешна сила. Скитниците имаха нужда от нея повече от него. Макар че сърцето му се късаше, любовта им можеше да изтърпи колкото време бе нужно, докато могат да се съберат.
Срещата на скитническите кланове се разпусна без решение, като разнесъл се облак дим. Някои глави на семейства заявиха, че ще преместят небесните си мини и ще прекратят всякаква производствена дейност, докато други възразиха, че извънземните нашественици най-вероятно щели да са способни да нанесат удар срещу фабриките дори във висока орбита, така че нямало смисъл да се изтеглят. Имаше и такива, които обещаха да преоборудват частните си промишлени структури и орбитални корабостроителници за производство на нови оръжия, ако успеят бързо да подготвят съответните планове.
След края на срещата Джес отиде при Ческа и бързо се сбогува с нея, но не успя да й каже нещата, които го измъчваха. Очите им разкриваха много, ала скоро дойдоха други хора, за да разговарят с Ихи Окая. Джес се върна на кораба си и излетя.
В самотния черен вакуум по пътя за Плумас Джес имаше достатъчно време да обмисли плановете си. Беше убеден, че с познанията и въображението си може да открие начин да отговори на тайнствените агресори. Искаше да ги удари там, където най-много щеше да ги заболи.
Вече разполагаше с всички ресурси и структури на клана Тамблин. Вярно, беше помолил Тасия да се прибере у дома, но имаше много кадърни заместници, които спокойно можеха да ръководят вододобива. Запасите на Плумас щяха да стигнат за десетки години, фабриките функционираха гладко и произвеждаха вода, въздух и вътрешносистемно гориво. Вместо да съсредоточи всички ресурси на клана си, за да ги защити, Джес щеше да нанесе удар на извънземните. Бе му хрумнало нещо.