Врагът нападаше без предупреждение. И той щеше да направи същото — нещо като лична вендета. Тасия щеше да се гордее с него.
Теранските военни не знаеха откъде да започнат. Джес обаче седна в пилотската си кабина и отвори подробните карти, които бе съставил Рос в резултат на дългогодишни проучвания на системата на Голген.
Извънземните бяха показали, че проявяват конкретен интерес към този газов гигант. Ако търсеше достатъчно усърдно, Джес щеше да открие врага, спотаен при Голген.
И докато проучваше другите пръснати астероиди и обширния кометен облак, който образуваше ореол около слънцето на Голген, той реши да използва самата звездна система като оръжие срещу противника.
Очите му заблестяха. Рос би го похвалил за дръзкия безумен замисъл — и изобщо не би се усъмнил дали ще успее.
77.
Нира
Въпреки че имаше невероятно много работа, Нира не можеше да се съсредоточи върху задачата си. Сагата за седемте слънца я зовеше — величествен и безкраен шедьовър на епическата поезия… но всички чудеса на Призматичния палат и Миджистра — и да, вниманието на самия престолонаследник Джора’х — я привличаха по-силно.
След прекарания следобед на илдирийския турнир Джора’х учтиво, ала настойчиво я беше поканил да вечеря с него. Тя знаеше, че посланик Отема иска от нея да прекарва часове в четене на глас на Сагата, и все пак, когато започна да се оправдава на престолонаследника, на лицето му се изписа толкова искрено разочарование, че сърцето й сякаш щеше да се пръсне. Затова се съгласи.
По време на обилната и дълга вечеря разговаряха за Терок, зелените жреци и горската култура. Усмихнат, Джора’х вдигна бокал, пълен с меден зелен ликьор.
— Въпреки че той не присъства, искам да пия за моя приятел Рейналд, защото той ме заинтригува. Иначе може би никога нямаше да имам забележителната възможност да се запозная с теб, Нира.
Тя любезно се засмя — не знаеше как да отговори.
Макар че Отема не я гълчеше открито за многобройните й забежки, на другия ден Нира си обеща да прекарва поне две трети от деня в четене на глас. Взаимосвързаният разум на световните дървета поглъщаше илдирийските истории и знанията му растяха.
Ала когато решаваше, че е свършила достатъчно работа, Нира си позволяваше лукса да разглежда Призматичния палат. Научи се да разпознава свирепите наглед телохранители, които не я допускаха до забранените за нея места. Искаше й се да види колкото може повече, ала не биваше да гневи мага-император.
Докато се скиташе по коридорите около залата с небесната сфера, където ги беше приел великият владетел, тя влезе в няколко кристални тунела. Те водеха покрай помещения с многофасетни стени, инкрустирани със скъпоценни камъни, зад които се очертаваха силуети на бюрократи и архивни служители.
Нира притисна лице към едно стъкло с цвят на гранат и се опита да види детайлите, но различи само странни фигури и усърдни работници. Някои, изглежда, имаха необикновени тела, различаващи се по ръст и мускулатура от познатите й раси. Но гранатът замъгляваше очертанията и тя не успя да разбере нищо повече.
В коридорите цареше пълна тишина. Магът-император беше прекратил аудиенциите и се бе оттеглил в съзерцателната си стая. Небесната сфера оставаше отворена за поклонници и гости, ала самия владетел го нямаше. Нира притисна лице към едно пурпурно стъкло… и внезапно чу стъпки.
От стаята излезе висок мъж, очевидно от благородническата раса като Джора’х. Той гневно се вторачи в нея. Приличаше на престолонаследника и Нира забеляза семейно сходство, ала този човек изглеждаше по-суров. Лицето му беше строго, косата му бе по-къса и по-остра, сякаш наежена от недоволство.
— Какво правиш? — попита я той. — Шпионираш ли?
— Не, само… гледам. Казвам се Нира. Аз съм от Терок.
— Тя се засрами и се почувства глупаво, защото със зелената си кожа и човешки черти не можеше да мине за друга.
— Ти си… губернатор, нали? Син на мага-император?
— Какво правиш тук? — пак попита той. — Аз съм губернаторът на Добро. Трябва ли да съобщя за поведението ти на баща си?
— Не исках да направя нищо лошо. Престолонаследникът Джора’х ми каза, че мога да разглеждам, където искам.
Губернаторът на Добро се намръщи.