— Значи нашата Сага за седемте слънца ти е омръзнала и търсиш други начини да ангажираш ума си, така ли?
— Нищо подобно! — Нира се засрами и се обърка. Не разбираше какво лошо е направила и защо илдириецът й е толкова ядосан. Тя погледна дебелото гранатово стъкло. — Не видях нищо. Ако достъпът е забранен, веднага ще се върна в стаята си.
— Може би така ще е най-добре — сухо отвърна губернаторът на Добро.
— Аз… не исках да направя нищо лошо — повтори Нира.
Той присви очи и мълчаливо се вторачи в нея, като че ли я подлагаше на дисекция.
— Малцина искат.
Момичето се зачуди какво означава това.
Тъкмо се канеше да се обърне, когато губернаторът попита сърдито:
— Вярно ли е, че вие, зелените жреци, сте телепати? Че можете да пращате мисли чрез дърветата и мигновено да разменяте информация и знания?
— Д-да, можем — заекна Нира. — Световната гора е огромна и побира много мисли. Зелените жреци имат достъп до всичките. Щом се слеем с гората, щом „приемем зеленината“, имаме достъп до телевръзка.
— Тази способност генетична ли е? — попита губернаторът на Добро и пристъпи към нея. — Как е възможно?
— Не е… точно генетична — отвърна Нира. — Макар че някои терокци са по-подходящи за призванието, желанието и способностите невинаги са достатъчни. Всъщност избира самата гора. Мнозина от нашия народ още от малки знаят, че са предопределени да се свържат със световната гора. Ние общуваме с дърветата и им служим.
Губернаторът я наблюдаваше и я преценяваше. После рече:
— Това е всичко. Можеш да си вървиш.
Объркана и притеснена, Нира тръгна по коридора.
После спря и се обърна. Губернаторът на Добро крачеше в противоположната посока. Спря след един портал и наежените телохранители го пуснаха в личните покои на баща му, мага-император.
78.
Магът-император
Вратата на личната съзерцателна стая се затвори зад губернатора на Добро и прозрачните увеличителни стени се замъглиха и станаха млечнобели. Сега никой не можеше да вижда през тях. Никой не можеше да предположи какво възнамеряват да обсъждат.
Губернаторът официално се поклони пред огромния какавиден трон на мага-император.
— Дойдох да докладвам, както заповядахте, татко.
Дебелият владетел се надигна и седна. На ведрото му лице се изписа зловещо нетърпение.
— Донесе ли ми най-интересните образци от експериментите си?
— Да, господарю — потвърди губернаторът. Той беше втори син на мага-император. — Ще ги намерите за крайно удивителни. Очевидно далновидната мъдрост на баща ви е съзряла възможност за илдирийската раса.
Магът-император натисна няколко бутона с дебелите си пръсти и платформата, на която бе полегнал, го изправи нагоре. Стените й се затвориха и я направиха компактна и аеродинамична. Отстрани се появиха дръжки.
— Искам да видя тези образци със собствените си очи.
Повикаха прислужниците и те побързаха да влязат.
Дребните илдирийци започнаха да се препират за правото да хванат дръжките на паланкина. Включиха се левитатори и издигнаха грамадния трон от пода. Владетелят поглади змиевидната си плитка и посочи с топчестата си дясна ръка.
— Следвайте сина ми. Губернаторът на Добро ще ви покаже пътя.
Самоуверено усмихнат, губернаторът излезе през отсрещната сводеста врата и поведе процесията по полегатите рампи. Знаеше, че магът-император ще го възнагради за цялата тежка и неприятна работа, която трябваше да върши на ужасния Добро. Крайните резултати от тези експерименти щяха да оправдаят усилията.
Въпреки нетърпението си губернаторът наложи бавен ход и продължи да води прислужниците, които носеха какавидения трон, все надолу по широките коридори. Десетки илдирийци — главно от расовите типове на стражите и поддържащия персонал — благоговейно зяпаха необичайния си посетител под ярката светлина, после се покланяха и бързаха да се дръпнат от пътя му. Губернаторът се качи на гравитационна платформа, която ги спусна няколко етажа надолу в добре осветените катакомби под цитаделата. Навсякъде светеха лампи.
Накрая стигнаха до врата, пазена от четирима воини с чудовищен вид. Телохранителите се отдръпнаха и пуснаха прислужниците да внесат паланкина. Магът-император нетърпеливо се оглеждаше.
Влязоха в галерия със стъклени стаи. В прозрачните клетки имаше странни хуманоидни същества с различно телосложение, необикновени комбинации от фигури и мускулатури, някои внушителни, други ужасни, трети смешни.
— Сам виждате, татко, че нашата хибридизационна програма даде разнообразни резултати, както трябваше и да се очаква. Събираме данните и после се опитваме да възпроизведем хибридния расов тип, който според нас притежава желаните особености.