Не беше работа на адар Кори’нх да разбира всичко.
Той тихо изруга и се отпусна на заоблената седалка в командния център на водещия боен лайнер. Въпреки че магът-император знаеше какво е най-добре, въпреки че резултатът по някакъв загадъчен начин служеше на илдирийската раса, Кори’нх не вярваше, че зловещите експерименти на Добро могат да се смятат за геройски дела. Те никога нямаше да попаднат в Сагата за седемте слънца.
— Взимаме курс към системата на Хирилка, адаре — съобщи навигаторът, командир на септа, взет от по-малката му бойна част, за да пилотира челния кораб. Навигаторът и целият екипаж на мостика също изглеждаха облекчени, че напускат Добро.
В Хирилка, която се намираше в периферията на Хоризонтния куп, щяха да изпълнят едно от по-традиционните задължения на слънчевия флот. Цялата му кохорта от отлични бойни кораби щеше да участва в зрелищен небесен парад и да покаже усвоените умения. Жизнерадостният губернатор на Хирилка обожаваше такива спектакли и обичаше да дава пиршества и банкети в чест на илдирийските успехи.
В последно време магът-император насърчаваше провеждането на повече грандиозни демонстрации, дори бе заповядал адар Кори’нх лично да командва следващия парад в чест на рождения ден на владетеля. След толкова много години безукорна служба на адара му бяха омръзнали тези детински прояви на ненужна храброст. Искаше да направи нещо по-важно, по-съществено.
Ала след като отново видя отвратителните експерименти на Добро, той се радваше, че ще участва в далеч по-безобидно събитие.
Кохортата от бойни лайнери в идеален строй пореше космоса към Хоризонтния куп. Когато двигателите развиха космическа скорост, адарът стана и каза:
— Ще отида в каютата си да прегледам военната стратегия.
Екипажът му си знаеше задълженията и не очакваше никакви проблеми. Всъщност никога не бе имало никакви проблеми. Слънчевият флот беше великолепен, най-добрият, създаван в Спиралния ръкав… и все пак от много поколения не се бяха сражавали с истински враг. Адарът така и не разбираше защо в продължение на хилядолетия маговете-императори поддържат такава огромна военна сила, след като не ги заплашва външна опасност.
Но магът-император знаеше много неща, разбираше повече за галактиката и живата история на тяхната раса.
Кори’нх седна в каютата си и се задълбочи в Сагата, личен екземпляр от някои важни моменти, който винаги носеше на борда на флагманския си кораб. Многократно се беше изкушавал да назначи флотски паметител, историк, който да развлича войниците с геройски истории в свободното им време. Ала подозираше, че е единственият с такива конкретни и маниакални интереси във военната история.
Илдирийската раса представляваше общ организъм, съставен от милиарди хора, които бяха свързани чрез паяжинните нишки на тизма. Илдирийците нямаха външни врагове, нямаха вътрешни борби, не бяха водили сериозни граждански войни. Освен една трагична история, която Кори’нх препрочете, като усили светещите панели в каютата си, за да имитира седемте слънца на Илдира.
Един любим губернатор получил сериозно нараняване на главата, но след като се възстановил, не можел да се свързва с тизма. Не усещал връзката със своя маг-император, не можел да получава инструкции. Бил сам, изоставен… откъснат.
И започнал да мечтае за независимост. Повел нещастната си планета в гражданска война срещу мага-император и се опитал да се отдели от Илдирийската империя, за да започне собствена история. Отцепникът губернатор убедил народа си, че все още получава напътствията на тизма и поданиците му наивно го последвали. Но мечтата му за независимост донесла само кръвопролитие и смърт. Накрая безумният син на мага-император бил убит и неговият заблуден народ бил върнат в лоното на неопетнения тизм. Ужасната гражданска война оставила дълбоки психологически рани в илдирийската душа. Паметителите векове наред пеели балади за това трагично събитие.
Изпълнен с мрачно униние след препрочитането на тъжната легенда, Кори’нх остави документите от Сагата настрани. После отвори чекмеджетата си и извади тежките медали и орденски ленти, които беше получил през кариерата си. Взе парцалчета и паста и започна да лъска метала и скъпоценните камъни.
За свое разочарование, адарът бе получил повечето от лъскавите награди за традиционна служба: командване на зрелищни маневри и военни паради, успешно провеждане на спасителни операции като тази на Крена или изпълнение на трудни строителни проекти.