Илдирийците никога не се бяха сблъсквали със силен враг за епични конфликти. Макар че бяха смущаващи, човеците очевидно бяха прекалено дезорганизирани, за да представляват истинска опасност. Кликисците бяха изчезнали преди незапомнени времена, а другите форми на живот в Спиралния ръкав бяха прекалено примитивни, за да пътуват в космоса.
Искаше му се някой ден да се прослави. Молеше се преди да умре да постигне нещо съществено и велико, което да му гарантира включване в епичната история на неговия народ. През цялата си кариера беше чакал достоен противник.
Засега обаче единственото му задължение бе да демонстрира уменията на слънчевия флот, за да позабавлява губернатора на Хирилка.
Дебелият губернатор на Хирилка се изправи и заръкопляска под гордия поглед на адар Кори’нх. Тор’х, първородният благороден син на престолонаследника, който седеше на удобното си кресло на трибуната, очевидно също се забавляваше. Въпреки че не бе много по-млад от брат си кул Зан’нх, благородният син изглеждаше много по-недорасъл и разглезен. Оставаше му повече от век, докато дойдеше моментът да седне на какавидения трон в Призматичния палат, и той безгрижно се възползваше от свободата си.
Най-близките звезди сияеха като пъстри скъпоценни камъни, посипани по небесния свод, достатъчно ярки, за да се виждат и през деня. Нощем великолепието на Хоризонтния куп изпълваше мрака на Хирилка като фойерверки и обливаше и най-дълбоката нощ с достатъчно светлина, за да успокои мразещите сенките илдирийци.
Около високите сгради растяха дървета, покрити с пъстри цветя, от които се носеше сладко ухание. Безупречно облечени куртизанки обграждаха креслото на губернатора и той с обожание ги зяпаше. Тор’х пък не можеше да откъсне поглед от небесния парад.
Два големи бойни лайнера висяха над главния град.
— Заповядай им пак да изпълнят последната част! — с грейнали от момчешко въодушевление очи каза Тор’х.
Губернаторът на Хирилка разчупи парче сладкиш на две и пъхна хапките в устите на двете най-близко стоящи жени.
— Наистина, адаре, тези лупинги бяха невероятни. Може ли да ги видим пак?
— Както желаеш, господарю. — Адарът заговори по комуникатора на китката си.
Бързите интерорбитални съдове описаха широки дъги и се понесоха обратно към главния град на Хирилка. Зад себе си теглеха многокилометрови вимпели от огледален метал, които искряха в небето като електрически бичове. Корабите прелетяха толкова ниско и бързо, че развълнуваха пъстрите полета с огромни цъфтящи ниалии и накараха сините им цветове да се разлюлеят. Подвижните мъжки екземпляри на насекоморастенията се откъснаха от някои стъбла и панически излетяха.
Губернаторът на Хирилка и младият Тор’х заръкопляскаха.
Губернаторът беше трети син на мага-император. Патрицианското му лице имаше известна прилика с това на брат му Джора’х, но младият колониален управител беше по-дебел от своя най-голям брат и топчестото му лице повече напомняше на неговия богоподобен владетел. Преди пристигането на кохортата губернаторът вече бе обявил деня за празничен в целия град, от Голямата цитадела чак до нивите. Искаше да посрещне войниците от слънчевия флот, да им предложи музика, пиршества и опитни куртизанки.
— Твоите екипажи проявяват невероятно умение, адар Кори’нх — каза младият Тор’х. — И пилотите, и артилеристите. Те са направо истински въздушни акробати!
— Нямат никаква друга работа, освен да се упражняват — отвърна Кори’нх. Изпитваше странно разочарование. — Един от най-добрите ми пилоти е твоят брат кул Зан’нх.
Бързите съдове отново изреваха над тях и дългите вимпели запращяха. Тълпата нададе вик. Някои се изкатериха по дебелите лиани, за да виждат по-добре. Корабите обърнаха и за последен път минаха покрай трибуните.
Дългото празненство на Хирилка се оказа по-мъчително от истинска битка, поне както си я представяше Кори’нх. След първия час вече му омръзна, ала той положи всички усилия да се преструва, че се забавлява. Младият Тор’х и чичо му, изглежда, намираха всичко за забавно.
Празникът продължи на слабата светлина под брилянтените луни от недалечния куп. Широки напоителни канали пресичаха полетата с ниалии, многобройните светещи медузи във водата излъчваха сребристо сияние. Младият Тор’х изглеждаше изтощен и умислен, но не искаше да напусне тържеството. Той погълна голямо количество стимулант, извличан от семенници на ниалия, един от наркотичните експорти на Хирилка.
Смеховете, пиршеството и музиката не доставяха удоволствие на Кори’нх. Той не си избра куртизанка, въпреки че губернаторът многократно му предложи личните си любимки. Накрая синът на мага-император се засмя и прати всички куртизанки в своята парна баня, като им обеща да компенсира липсата на интерес от страна на адара.