Офицерите му се провалиха толкова тотално, че дори тал Аро’нх се засрами.
80.
Тасия Тамблин
ВСИЧКИ новобранци имаха заповед да се съберат в лекционната зала на марсианската база за поредния извънреден доклад за обстановката. Тасия и Роб Бриндъл заедно отидоха в студеното, ярко осветено помещение, построено в покрития с купол кратер. Стомахът й се бе свил и тя все повече се опасяваше от причината за това събиране.
— Случило се е нещо лошо — каза тя.
Роб я погледна с големите си меденокафяви очи и каза:
— Напоследък постоянно ни съобщават лоши новини.
Другите новобранци също бяха неспокойни и напрегнати. През последния месец тренираха с различни типове нападателни машини, бомбардираха далечните червени пустини и обстрелваха гигантски мишени, нарисувани върху високите километър и половина стени на каньоните.
Вече лейтенант, бързо повишена поради огромното разширяване на армията, Тасия се отличаваше в индивидуалните операции, вещо пилотираше кораба си, интуитивно схващаше различните механични системи, защото като скитничка, се бе научила на гъвкавост.
Поради внезапната мобилизация срещу тайнствените извънземни, земните въоръжени сили реквизираха всевъзможни кораби и сега флотът се състоеше от хиляди модифицирани типове съдове. Мнозина от обърканите новобранци се оплакваха от липсата на стандарт, ала Тасия забелязваше разликите и възможностите на корабите и наблюдаваше преимуществата им в различни ситуации.
Измъчваха я единствено строевите наземни учения, когато ги пращаха на глупави маршове и отрепетирани пехотни маневри, напомнящи й за първобитни народни танци. Тасия не се справяше добре, когато я принуждаваха да действа като безмозъчен член на група. След една такава задача Роб Бриндъл се беше пошегувал: „С това отношение и с твоята независимост, Тамблин, или ще те изправят пред военен съд, или ще стигнеш до генералски чин“.
Когато всички новобранци насядаха в куполната лекционна зала, светлините отслабнаха. През купола се виждаше само космическата нощ и ярките точки на Фобос и Деймос, които се гонеха по небето.
Прожекторен лъч освети подиума и в центъра му застана свръзката на ЗВС адмирал Стромо. Стомахът на Тасия се сви още по-болезнено. Адмиралът нямаше да се обърне към тях, ако въпросът не беше сериозен. Новобранците утихнаха, напрежението в кратерната аудитория се усили.
Адмиралът започна без предисловие.
— Получихме нови образи на нашите извънземни врагове. Висшите ми тактически съветници проучват всеки фрагмент от тези сигнали, но искам всички да ги видите. За да разберете срещу какво сме изправени.
— Ако тези извънземни изобщо се покажат, ще ги сритаме в задниците — измърмори един от войниците до Тасия. Забележката му предизвика грубо хилене сред другарите му.
— Научихме, че през последния месец са били унищожени още три скитнически небесни мини. Общо пет. Получихме тези записи от последните минути на една такава фабрика при газовия гигант Велир.
Войниците в пълно мълчание впериха очи в изображението, което се появи в центъра на лекционната зала. Без да обръщат внимание на ветровете и бурите, над облаците на Велир се издигнаха бодливи кристални сфери и се нахвърлиха срещу небесната мина.
Гласът на Стромо отекна в залата.
— Капитанът на небесната мина — между другото жена — наредила незабавна евакуация и много разузнавателни кораби се опитали да избягат — излишно поясни адмиралът. — Тя изхвърлила товара си от екти, но нападателите не проявили никакъв интерес към него.
Пред погледите на новобранците освободеният трюм с космическо гориво се запремята във въздуха и потъна в океана от пъстри газове.
— Скитниците неколкократно предложили да се предадат, но извънземните не отговорили. Просто… атакували.
Шарийн Пастернак — спомни си Тасия името на жената. Шефката на Велирската небесна мина от време на време се бе срещала с Рос. Сега и двамата бяха жертви на новите врагове.
Стромо отново замълча. Жилищният купол се откачи от небесната мина. Тасия знаеше, че това действие трябва да е било последното средство на Пастернак, решение, каквото нямаше да вземе никой скитнически капитан, ако не беше убеден, че е изгубена всяка надежда.
— Внимавайте. Дори след като капитанът се опитал да евакуира екипажа си, извънземните атакували небесната мина. Съзнателно и жестоко.
Хищните кристални сфери взривиха жилищния модул… и без да бързат, се върнаха, за да доунищожат фабриката, като оставиха разкъсаните парчета да се премятат в облаците.