Всички бяха загинали. Тасия мъчително преглътна и овладя гнева и нетърпението си да направи нещо. Не можеше да виси на Марс със скръстени ръце.
— Няколко скитнически разузнавателни кораба останали във въздуха цяла седмица в опит да се спасят в горните атмосферни пластове на Велир — каза Стромо. — Те са записали образите, които току-що видяхте, но не са имали достатъчно животоподдържащи ресурси, нито възможности за космически полет. Когато накрая пристигнали спасителни групи, нямало нито един оцелял.
Роб Бриндъл погледна Тасия. Знаеше колко я боли. Стисна ръката й, ала младата жена като че ли не усети. Пръстите й бяха леденостудени.
Записът свърши.
— Това е всичко — обяви Стромо. — Необработена информация, без никакви заключения. Експертите ни в момента проучват записите и когато получим нови сведения, ще ви ги съобщим.
Светлината на подиума отслабна и адмиралът каза:
— Свободни сте.
Докато се връщаха в казармата, Тасия мълчеше. Роб Бриндъл вървеше до нея и я подкрепяше с безмълвното си присъствие. Тя се надяваше, че Роб разбира колко много му е благодарна. Той вече знаеше, че не бива да се опитва да я ободри и изобщо да завързва разговор.
Когато влязоха в общата стая до съблекалнята и спалните помещения, Патрик Фицпатрик подчертано изгледа Тасия, обърна се към другарите си и каза високо:
— А бе поне са убили обикновени скитници. — И се изхили на грубото си остроумие. — Другия път обаче може да са истински хора.
Тасия настръхна. Роб застана пред нея и се озъби на младежа.
— Ей, вакуумен мозък, май си пропуснал лекцията, когато ни казаха кой е истинският враг.
— Уф, я млъквай, Бриндъл — отвърна Фицпатрик, ядосан, че младият чернокож войник застава на нейна страна срещу него.
Роб поклати глава.
— Твоята глупост е по-опасна и от извънземните.
С преувеличено търпение и твърда като стомана усмивка, Тасия докосна Роб по рамото.
— Благодаря, Бриндъл. Много мило, че ме закриля такъв храбър рицар, но и аз си имам броня — при това адски здрава. — Тя го заобиколи и се приближи до саркастичния новобранец. — Имаш две възможности, клиб: или се извини, или отиваш в лазарета.
Фицпатрик само й се изсмя. Следователно избираше лазарета.
Тасия използва слабата марсианска гравитация и се хвърли срещу него с цялата си тежест, като едновременно замахна с двата си юмрука и го удари по брадичката и темето. Блъсна го в металната стена, изрита го по гърдите и чу, че няколко от ребрата му изпукват. Младата скитничка отхвърча от него и отскочи от тавана. Без да губи нито миг, съсредоточи цялата си енергия в коленете, лактите, стъпалата и юмруците си.
Новобранецът безуспешно се опита да се защити — сякаш наоколо му винаги беше имало други, които да го закрилят. Тасия заби юмрук в носа му и от ноздрите му рукна кръв. Алената течност като че ли окончателно лиши Фицпатрик от смелост.
Сякаш Тасия бе матадор, размахал червена пелерина, приятелите му се включиха в боя и я нападнаха в гръб. Някой я удари по тила. Тя се обърна срещу новите си противници.
Така в края на краищата се наложи в мелето да се включи и Роб Бриндъл.
Накрая Тасия и Фицпатрик се озоваха в лазарета със синини, контузии, рани и няколко спукани кости. По ирония на съдбата за момичето се погрижи собственото му компи — бяха му качили програма за оказване на първа помощ, за да е по-полезно в базата.
Двамата новобранци получиха дисциплинарни наказания — което не означаваше нищо за нея, но измъчената физиономия на лицето на разглезения Фицпатрик показваше, че той повече се страхува от богатите си родители, отколкото от отражението на случая върху военната му кариера.
Освободиха Тасия от лазарета цели два дни преди Патрик Фицпатрик III. Двамата й братя щяха да се гордеят с нея.
81.
Бенето
Тъй като Гарванов пристан се намираше много далеч от гъсто заселените ханзейски колонии, обиколният път на Бенето му отне повече от месец. Това време даде възможност на стария Талбун да уреди всички въпроси в живота си.
Бенето носеше саксия с малка фиданка, за да остане свързан със световната гора по време на дългото пътуване. Докато стигне в новия си дом, смени три кораба — пътнически, търговски и накрая изследователски.
Кацна в Колониалния град, заобиколен от товарни контейнери, клетки с шумни неспокойни животни, провизии, оборудване и специални подаръци от Терок. Доволен и усмихнат, Бенето слезе от кораба и вдиша странния въздух; усети мириса на дивия свят, на който теранското земеделие едва прохождаше.