Старият жрец тъжно поведе Бенето надолу по полегатия склон към зовящата ги горичка.
— Аз дойдох тук на третата година, а на заселниците им трябваха пет, за да култивират Гарванов пристан. Сега сме почти независими и изкарваме скромна печалба, въпреки че нямаме много за износ. Северните рудници осигуряват достатъчно минерали и метали за строежите ни. Кметът Хенди превърна Колониалния град в процъфтяващо селище, както сам видя.
Минаха покрай ниска постройка, която жрецът нарече свой дом.
— Жените от Колониалния град ми готвят и настояват да чистят дома ми. Това е важно за тях. Никога не ми позволяват да забравя колко много уважават и ценят зелените жреци. — Той уморено се усмихна и продължи към шепнещите клонки на световната горичка. — Всъщност обаче почти не стоя на закрито. Предпочитам да спя и да се моля сред моите приятели дърветата.
Навлязоха в горичката и Бенето мигновено усети благожелателността около себе си, дремещия безкраен разум на световната гора. Знаеше, че и той ще си почива тук, където горичката можеше да му говори. Дърветата щяха да шепнат в сънищата му и той щеше да им отвръща.
Талбун докосна люспестата кора на най-близкото дърво и десетилетията на лицето му сякаш се стопиха.
— Всеки ден идвам тук и разказвам на дърветата новините, които съм научил. На Гарванов пристан не се случват много неща, но те като че ли се радват, когато просто разсъждавам по философски въпроси.
— Дърветата обичат да поглъщат всякаква информация, независимо от темата. — Бенето застана до стареца. Чувстваше се така, сякаш се бе завърнал у дома. Тези световни дървета бяха много по-млади от древната гора, която покриваше Терок, ала въпреки това бяха абсолютно същите.
Очевидно облекчен, Талбун погледна младия си другар — като че ли мечтаеше за мига, когато най-сетне ще може да си почине.
— Гарванов пристан не е рай, Бенето, но е планета, която жилавият пионерски дух може да превърне в дом. Надявам се да ти хареса.
Двамата издълбаха дупка в меката пръст и посадиха новата фиданка от Терок. Когато се изправи, Бенето затвори очи и протегна ръка, за да докосне дърветата. И едновременно отговори на стареца и на самата гора:
— Това място е точно такова, каквото се надявах, Талбун.
82.
Престолонаследникът Джора’х
Обвързан от културни задължения, престолонаследникът Джора’х водеше безкрайна върволица от любовници-молителки в личните си покои. Някои от жените бяха екзотични, други — безплътни и красиви, трети — странни и яки. Те представляваха различните типове на илдирийската раса.
Джора’х проучваше дългия списък от перспективни партньорки, но не можеше да прогони от ума си мислите за очарователната Нира Кали. Беше прочел имената на молителките от собствената си раса и бе разгледал образите на красавиците. Неговите помощници щяха да обсъдят данните на предишните избрани от него любовници, така че да не изглежда, че има предпочитани расови типове. Джора’х трябваше да е справедлив към народа си.
Ала повече от всичко друго желаеше Нира. Зеленокожата съблазнителна жена от Терок изпълваше мислите му. Никоя от жените в каталога не можеше да се сравнява с нейното невинно, темпераментно очарование.
Накрая престолонаследникът избра наслуки — певица, която дойде при него чуруликаща и развълнувана. Големите й тъмни очи бяха ококорени, усмивката и гладкото й тяло копнееха да му доставят наслада. Казваше се Ари’т — съобщи му името си, като го изпя с музикални ноти, вместо да произнесе по-познатите звуци.
Веселият смях на Джора’х бе груб гърлен звук в сравнение с мелодията, която се лееше като мед от устата на Ари’т. Топазените му очи заблестяха като звезди, когато одобрително погледна стройната певица.
— Поднасям ти своята най-дълбока благодарност, че ме избра, престолонаследнико — каза Ари’т и свърши изречението с нова мелодия. — Надявам се да ме харесаш като партньорка.
Джора’х копнееше да забрави фантазиите си за Нира. Отпусна се на мекия си стол и се възхити на красивото тяло на певицата.
— Ти си прекрасна, Ари’т.