Тя го погледна, изпълнена с благоговение и нервност, замаяна от невероятния си късмет. Джорах притвори очи. Без да направи справка със списъка, не си спомняше дали някога е избирал представителка на певческата раса.
Гърдите на Ари’т бяха широки, ребрата й изпъкваха, за да поберат могъщите й дробове. Гърлото й бе уголемено, за да вмести симфонията от деликатни гласни струни. Тя имаше най-прелестния глас, който престолонаследникът беше чувал. Навярно притежаваше способността да разплаче публиката, да я разсмее или да я накара да се влюби.
— Първо ми попей, Ари’т. — Гласът му предрезгавя: изпитваше известно опасение от онова, което певицата може би щеше да е в състояние да направи.
— За мен е чест, престолонаследнико. — И от устата й рукна вихрена река от музика, мелодии и звуци, които не се нуждаеха от думи или стихове, а само от пъстрия кристал на самия звук. Джорах седеше като хипнотизиран.
Десетилетия наред, откакто бе станал пълнолетен, помощниците му поддържаха списък от жени, подали молба да станат негови любовници. Той усърдно беше изпълнявал дълга си, грижливо бе избирал и беше смесвал благородната си кръв с по-нисши раси. Бе имал за партньорки плувкини и люспести. Беше лягал с жени от най-нехуманоидни типове. Всички раси притежаваха достойни за възхищение особености и Джора’х бе намирал красота и сила във всяка от тях, макар че други благородници може би щяха да откриват само грозота.
Престолонаследникът проявяваше доброта и уважение към всяка своя партньорка, въпреки че никога не бе очаквал да се влюби. Дори когато лягаше с партньорки, които намираше за непривлекателни, Джора’х внимаваше да не се почувстват унизени или неподходящи.
Особено добре си спомняше една висока, свирепа наглед женска от воинската раса, която беше оплодил предишната година. Маг-император Сайрок’х бе направил всичко възможно, за да внуши на най-големия си син, че всеки илдирийски расов тип има своята уникална роля в Империята и че е дълг на Джора’х да почита всички. Освен това престолонаследникът беше имал достатъчно разкошни и екзотични любовници, за да компенсират евентуалните неприятности, които бе изтърпял. Всъщност Джора’х си спомняше, че с женската от воинската раса бе правил най-изтощителния и атлетичен секс в живота си.
Песента на Ари’т го носеше сред мислите и спомените му и той забрави къде се намира. Мелодията на певицата постепенно се промени, стана по-богата, невероятно еротична. Джора’х усети, че е непоносимо възбуден, точно каквото беше намерението на певицата.
Тя му заговори с музиката си, съблазни го с гласа си. Задъхан, Джора’х се приближи към нея. Дълбокият гърлен напев на Ари’т продължи да звучи, докато той жадно я целуваше, прокарваше устните си по лицето и дългата й стройна шия. Златната му коса пращеше и се мяташе като електрическа буря около главата му.
Странно, въпреки че се любиха страстно, мислите на Джора’х отново се отклониха, въображението му се насочи към красивата и скромна Нира… която толкова много се различаваше от всички илдирийки.
83.
Базил Венцеслас
Като председател, той нямаше нито миг покой.
Като се имаха предвид огромните територии и сложната структура на Теранския ханзейски съюз, Базил Венцеслас очакваше и приемаше постоянна върволица от кризи и извънредни ситуации. Трябваше да взима решения и да се справя с катаклизми. В миговете на триумф крал Фредерик обираше аплодисментите и похвалите, ала винаги, когато някой план се объркаше, удара поемаха безликите и анонимни бюрократи. Така или иначе, Базил оставаше на сигурно място зад кулисите.
Опустошителните и необясними извънземни атаки, наред с огромното разширяване на армията, вече от месеци поглъщаха вниманието му и го отклоняваха от по-маловажните задължения. Сега със закъснение той провери напредъка на новия принц Питър. Трябваше да се грижи всички нишки от килима да остават здраво навързани.
Седнал на удобен стол в една тайна ниша в подземията на Двореца на шепота, Базил пиеше горещо кафе с кардамон от изящна порцеланова чашка и наблюдаваше по секретните камери обучението на младия Реймънд Агуера. В стая без прозорци с няколко стола, пейки, прожекционни екрани и маси учителското компи ОХ продължаваше урока си, макар че принцът изглеждаше отегчен.
— Когато илдирийците върнаха офицерите от „Пири“ и мен на Земята, радостта и обществената реакция бяха невероятни — тъкмо казваше роботът. — След сто четирийсет и пет години хората на Земята смятаха, че заселническите кораби завинаги са изчезнали, но когато се появи илдирийският слънчев флот — първата извънземна цивилизация, с която се срещаше човечеството, — обществеността не знаеше как да реагира.