— Ще ме подложиш ли на тест? — Момчето намръщено погледна думите на екрана.
— Не, но от време на време може да ти се налага да използваш съответните цитати.
Реймънд се изправи и нетърпеливо започна да се разхожда из учебната стая, но не откри нищо, което да привлече интереса му.
— Нали каза, че никога няма да излизам пред публика без предварително да са ми приготвили реч?
— Вярно е — призна ОХ. — Всичките ти публични прояви ще следват стриктен сценарий.
— Тогава можете да включите в този „стриктен сценарий“ всички цитати, които държите да използвам. — Той грубо изключи екрана. — Искам да се занимавам с нещо друго.
Базил раздразнено се намръщи, после се примири. Спомни си провала с предишния кандидат, принц Адам. Преди пет години онзи младеж му се бе струвал идеален, беше издържал всички тестове. Изпълнителният съвет на Ханзата единодушно го бе избрал, но по време на обучението си неблагодарникът се беше озлобил, дори бе заплашил, че ще разкрие Базил и задкулисните машинации на Ханзата — като че ли на някого му пукаше! Невероятно глупаво.
Председателят беше провел извънредно заседание на ханзейския съвет и членовете неохотно бяха решили, че принц Адам не може да бъде спасен. Неговото непокорство можеше да рикошира срещу тях във всеки момент от управлението му. Не можеха да си го позволят. Затова Базил се бе погрижил младежът тайно да бъде елиминиран. Принц Адам така и не се появи пред публика, за него нито веднъж не споменаха по новините.
Той изобщо не беше съществувал.
Докато наблюдаваше безуспешните опити на ОХ да привлече вниманието на новия си ученик, Базил се измъчваше от неувереност. Ако се проваляха с „принц Питър“, Ханзата нямаше да има време да започне отначало.
Допи кафето си и си каза да не се безпокои прекалено много, въпреки че Реймънд Агуера проявяваше вироглавието си пред очите му. Обикновената сприхавост лесно можеше да се следи и овладява. И преди се бе случвало и председателят трябваше да го очаква.
— Трябва да престана да съм такъв оптимист по отношение на човешката природа — каза си той.
Кандидат-принцовете винаги смятаха, че могат да наложат волята си и сами да са си господари… но никога не успяваха.
84.
Маргарет Коликос
Втората вълна на бурята бушуваше из каньоните на Рейндик Ко, ала Маргарет беше толкова удивена от новооткрития кликиски град, че не чуваше абсолютно нищо.
Вятър и проливен дъжд брулеха скалите. По дъното на каньона ревеше нова река, събаряше камъни и помиташе оставените от предишната купчини тиня.
Изоставените руини бяха сухи и сигурно защитени. И поразителни.
ДД насочваше осветителен панел в мрачните тунели. Навлизаха все по-надълбоко между странно отекващите сгради. На лицата на Луис и Аркас грееха момчешки усмивки. Маргарет се радваше също като тях. Градът приличаше на гробница, тиха и спокойна.
Археоложката докосна гладките стени и усети пласт прах, оставен от безброй векове. Боеше се, че може да повреди тези крехки артефакти дори само с дъха си, ала кликиските сгради бяха построени, за да издържат хилядолетия. Затворен в скалите на каньона, този град бе останал непокътнат от натрапници, стихии и времето. И ги очакваше.
— Подобна архитектура открихме на Ларо — каза Луис. — Виж стените, арките.
— Да, но тези постройки са много по-добре запазени. — Маргарет тържествуващо погледна Аркас. — Всъщност това са най-добре запазените кликиски руини в Спиралния ръкав.
Зеленият жрец изглеждаше горд от участието си в откритието — и приятно изненадан от похвалата на Маргарет.
— Ще ми се Сирикс, Илкот и Декик да бяха тук, за да ги видят — каза ДД. — Такива детайли можеха да събудят спомените им. Мислите ли, че е възможно да са оцелели? Древните кликиски роботи са незаменими.
— Естествено, възможно е, ДД — с принуден оптимизъм отвърна Луис. — Не унивай.
Археолозите часове наред разглеждаха лабиринта от сгради и помещения. Кликиските строители бяха прокарали гладкостенните си тунели дълбоко в платото, но външната страна на това извънземно селище бе била затворена със стена… сякаш нарочно скрита от чужди погледи.
— Дали кликисците не са се страхували от нещо? — замислено рече Маргарет. — Дали тези външни стени не са имали защитна функция?
— Така и не успяхме да разберем защо е изчезнала кликиската раса — по-скоро на зеления жрец, отколкото на Маргарет, каза Луис.
— Знаем ли как са изглеждали? — попита Аркас.
Археологът поклати глава.
— Не. Даже на Корибус, където открихме кликиския факел и където очевидно са се водили бойни действия, не намерихме нито един извънземен труп.