Аро’нх свъси вежди.
— Синият отбор не „устройваше зрелище“…
— Да ти пусна ли записа, тал Аро’нх? — прекъсна го Кори’нх. — Какъв беше смисълът от концентричното формирование, орбитиращите стражеви кораби, разгръщането на външния ред, ако не за зрелище? Каква беше целта на всичко това, след като нямаше публика? Най-малкото изборът ти на стандартен боен строй беше грешен. Ситуацията на първо място изискваше бързина.
— Адаре, може би трябва да ти покажа нашия военен наръчник…
— Стига! — отвратен изсумтя Кори’нх. — Тал Лори’нх, ти ли измисли маневрите си? Ако е така, поздравявам те.
Макар и смутен, Лори’нх имаше достатъчно доблест да не приеме незаслужени поздравления.
— Не съвсем, адаре. Разбрах мъдростта още щом чух плана… но идеята беше на кул Зан’нх, сина на престолонаследника. Зан’нх предложи да разделя кохортата на отделни манипули, всяка с различна цел.
Адар Кори’нх доволно въздъхна. Бе виждал Зан’нх да извършва светкавични и находчиви неща, дори когато беше командвал обикновена септа, и не се изненадваше, че най-големият син на престолонаследника е допринесъл за победата на червения отбор.
— Повикай го — заповяда Кори’нх. — Веднага.
Пратиха съобщение до външните каюти, където чакаха командирите на манипули. Скоро ясноокият Зан’нх влезе и отдаде чест на адара и на другите двама старши офицери.
— Кул Зан’нх. — Кори’нх сключи пръсти пред гърдите си в официален поздрав към младия мъж. — Като командващ слънчевия флот имам право да те повиша за образцова служба и забележително въображение при извоюване на победа по време на днешното ни учение.
Таловете се смаяха. Зан’нх съвсем наскоро бе повишен в чин кул, а пътищата на кариерата му се определяха от традиционния протокол.
— Като се има предвид растящата опасност в Спиралния ръкав, слънчевият флот има нужда от интелигентни и изобретателни офицери като теб. Получаваш чин тал.
Аро’нх не успя да се сдържи.
— Това е абсолютно неправилно, адаре! Има установени практики…
Кори’нх продължи, без да обръща внимание на стареца:
— Зан’нх, ти ще замениш тал Аро’нх, който от днес е понижен в чин кул. Неговите неуместни командирски решения според мен ще изложат кохортата му на опасност в реална бойна обстановка.
Старият тал ахна, потресен така, сякаш основите на целия му живот са се сринали под краката му.
— Пред… предпочитам да се уволня, адаре. Моят чин е…
— Молбата ти се отхвърля. Намираме се в потенциална военна криза. Нямам намерение да се лиша от един от опитните си офицери, но по-ниският чин е по-подходящ за консервативното ти мислене. Винаги отлично си изпълнявал заповедите.
Аро’нх едва стоеше на крака, като че ли единствено униформата го държеше изправен.
— Ще подам официално възражение, адаре.
— Възражението ти ще бъде отхвърлено. Имам благословията на мага-император, както и неговата заповед да превърна слънчевия флот в много по-боеспособна сила. — Очите на опозорения командир пламтяха, ала Кори’нх не отстъпи. — Ти си служил добре през цялата си кариера, Аро’нх, но си престанал да се учиш. Забравил си да се приспособяваш и това ще е сериозна опасност за нашата Империя в случай на сблъсък с външен враг. Магът-император ми нареди да повиша състоянието на бойната ни готовност.
Синът на престолонаследника стоеше мирно, удивен от обрата на събитията. Адар Кори’нх се радваше, че младият мъж не се надува и не е прекалено доволен от повишението.
— Тал Зан’нх, вече командваш цяла кохорта. Под твое ръководство е синият отбор с триста четирийсет и три кораба. Поздравявам те, младежо.
Аро’нх изглеждаше съкрушен и през последните няколко минути сякаш бе остарял с цял век. Тал Лори’нх също бе изненадан и може би малко уплашен от перспективата за ново учение. Знаеше, че следващия път ще трябва да се изправи срещу Зан’нх, вместо находчивият млад офицер да е най-големият му ресурс.
— Съберете всички кораби — уморено каза Кори’нх. — Искам колкото може по-скоро да съобщя за повишението на тал Зан’нх и да продължим с победните церемонии. Може би на миньорите от Кронха Три ще им е приятно да гледат нашето зрелище.
88.
Генерал Кърт Ланиан
Първият нов боен кораб от усъвършенствания клас „дреднаут“ на ЗВС искреше на космическия док, заобиколен от празнични светлини и сензори. Исполинският съд очакваше официалното си пускане в действие.