Ланиан инстинктивно усещаше, че това ще е война на пълно унищожение с използване на тежки оръжия — може би дори второпришествени бомби — както и на огромни, непобедими бойни кораби. Отделните войници щяха да са безполезни, пехотинците и индивидуалното оръжие нямаше да имат никакво приложение. Флотът на ЗВС се нуждаеше от опитни навигатори, пилоти и артилеристи за интегралните оръжейни системи и тежките бойни кораби.
Крал Фредерик обяви края на обиколката. Базил Венцеслас сигурно го беше инструктирал да приключи посещението си в рамките на не повече от час. Екипажът на дреднаута си имаше други задължения.
— Господа, ние сме извънредно доволни и впечатлени — каза Фредерик. — Намирам „Голиат“ за напълно задоволителен и готов за отпътуване. Този дреднаут ще е флагмански кораб на нашите страховити нови земни въоръжени сили. — Усмихна се и набръчканото му лице възвърна част от някогашния си младежки чар. — Вярвам, че някой ден ще ми направите честта да ме вземете на кратка обиколка на слънчевата система, нали?
— Може да се уреди, ваше величество — отвърна Ланиан, после си спомни за изявлението, което му бе възложил да направи Базил. — Бих искал да се възползвам от тази възможност и да изразя признателността си към всички граждани на Теранския ханзейски съюз. Тяхната подкрепа, техните жертви и твърдата им вяра ще спомогнат за постигането на пълна и категорична победа. Ние човеците сме силна раса. Плюем на бедите и винаги триумфираме.
Крал Фредерик се усмихна.
— Добре казано, генерале. Ще издам кралски указ, новият разширен флот да потегли с нужната бързина. Щом разгромим онези страхливи извънземни, които нанасят удари без предупреждение, можем да се върнем към нормалния си благоденстващ начин на живот в ханзейските колонии.
Кралската свита заръкопляска. Представителите на медиите показваха сцената на зрителите си.
Сърцето на генерал Ланиан се изпълни с въодушевление и увереност; ала все пак той знаеше, че всъщност ще е много по-трудно, отколкото предполагаше речта му. Погледна към отсрещния край на мостика и срещна очите на Стромо. Двамата разбираха всичко и имаха едни и същи опасения.
Новият терански боен флот далеч превъзхождаше предишния. Корабите бяха по-многобройни, оръжията им бяха по-унищожителни. Ала и двамата не знаеха почти нищо за възможностите и мотивите на врага.
Ланиан се боеше, че цялото това аплодиране и ликуване е просто свирукане край гробище.
89.
Джес Тамблин
Сърцето, на Джес все още се разкъсваше от леден гняв, но след като вече беше решил какви действия да предприеме, свободата му даваше шеметно чувство на облекчение. Никога през живота си не бе виждал Пътеводната звезда толкова ясно — знаеше точно накъде да поеме.
Нямаше намерение да осведоми скитническия съвет какво прави — нито говорителката Ихи Окая, нито дори Ческа Перони. Беше видял кавгите, паниката и нерешителността на неотдавнашната среща на клановете в Рандеву. Само щяха да размътят водата.
Не, това щеше да е личното му възмездие, за добро или лошо. Чичовците му на Плумас бяха одобрили решението му — сприхавият Кейлъб Тамблин дори бе настоял да дойде с него, — но Джес ясно даде да се разбере, че той трябва да командва. Това беше неговият клан, негово задължение… негово отмъщение. И после нямаше да има кого да обвинява — освен себе си.
Придружен от група избрани верни работници от вододобивната фабрика на Плумас, Джес взе няколко промишлени кораба, натоварени с всички необходими ресурси и оборудване. Тези доброволци бяха познавали Рос, бяха работили при Брам Тамблин и щяха да изпълнят всяка заповед на Джес. Щом чичо му Кейлъб научеше какво трябва да направи и съобщеше на работните групи, никаква сила във вселената нямаше да е способна да им попречи да му помогнат.
Разнородните кораби се срещнаха в периферията на системата на Голген, в леденото було на Куйперовия астероиден пояс високо над еклиптиката. Оттам можеха да наблюдават ярката светлина на газовия гигант.
Някъде дълбоко в лимоненожълтите облаци се таяха коварните извънземни.
На Джес му се стори, че усеща брат си там долу, заедно с призраците на всички, които бяха убити на борда на Синята небесна мина. Дали фабриката с нещо бе обидила извънземните? Или врагът просто смяташе скитниците за жалки насекоми, които трябва да бъдат смачкани?
До този момент скитниците знаеха за пет унищожени небесни мини край отдалечени един от друг газови гиганти. Атаките бяха непровокирани и безмилостни… и досега бяха останали ненаказани.