— Това ще им докара киселини — каза по комуникатора чичо му Кейлъб.
Но Джес бе намислил по-непосредствен удар, който можеше да види скоро, докато все още кипеше от гняв. Заради Рос.
Приближи кораба си към кометата, която се спускаше по бавната си орбита към слънцето. Ледената планина бе минала достатъчно близо, за да бъде отклонена от гравитацията на Голген и орбитата й се беше насочила навътре. Слънчевата радиация бе изпарила рядка мъгла от повърхността й — разпокъсана грива, която впоследствие щеше да се превърне в опашка.
Джес картографира топографията на кометата, за да анализира структурата й, проучи с помощта на скенери вътрешните й включения и коригира изчисленията си. Ако всичко минеше добре, тази комета щеше да достигне целта си след месец.
Той избра подходящо място и закачи кораба си за ледения къс. Горивните му резервоари и трюмът му бяха пълни с екти, достатъчно, за да си осигури продължително ускорение с огромна сила. Ревът отекна в безмълвния вакуум и Джес мрачно се напрегна, когато корабът завибрира от усилието. Две седмици щяха да са достатъчни, за да запрати кометата като чук в сърцето на планетата.
След ден един от плумаските кораби щеше да го вземе.
Двигателите тласкаха гигантската ледена планина. Джес имаше много време за мислене. Не се разкайваше за нищо. Не можеше да промени действията си. Просто трябваше да го направи.
Не го беше грижа какво ще си кажат Голямата гъска и ЗВС. Несъмнено дори някои скитници може би щяха да се вбесят от провокацията му, но повечето щяха да одобрят това, че наистина е направил нещо. Нямаше представа дали Ческа ще се разочарова от него, или ще му се възхищава. Така или иначе, щеше да остане твърд. Знаеше задълженията си. Не че дипломацията бе била ефикасна. Врагът не беше осъществил никакъв контакт.
Той погледна през илюминатора и видя гигантската планета под себе си, вече много по-близо — ярка точка, като светеща мишена.
Преди да облече скафандъра, за да се приготви за прехвърлянето на другия кораб, Джес свали везания плащ, който носеше името му, наред с тези на Рос и Тасия, и внимателно го остави върху капитанската седалка.
Не се обърна, нито съжали за стореното.
Оставил кораба си, прикрепен към кометата, с пламтящи космически двигатели, които влагаха неумолимата си сила във вектор, обратен на обичайното гравитационно притегляне, Джес се качи при Кейлъб, който беше дошъл да го вземе. Присъединиха се към останалите скитнически съдове, готови за напускане на системата.
Младият мъж погледна ледените планини, които вече бяха започнали спускането си. Когато се увери, че всяка от кометните бомби е поела нужния курс, се отпусна назад на меката седалка и даде заповед на хората си да потеглят.
Жребият беше хвърлен.
90.
Брансън Робъртс
На каква работа бе попаднал само! За свой ужас, Брансън Робъртс пилотираше единствения човешки кораб в затънтена система, при това на място, където навярно се криеха коварните извънземни. Но имаше заповед. Още по-лошо, не беше имал избор. Генерал Ланиан се бе погрижил за това.
Поне ЗВС му бяха върнали кораба, „Сляпа вяра“, и му беше приятно отново да седи на стария си пулт. В пилотската кабина имаше чувството, че си е у дома — ако не се брояха всички усъвършенствани системи, по-мощните двигатели и тежката броня, инсталирани от военните.
И все пак, когато се спусна в системата на Дасра, за да лови извънземни торбалани, Робъртс се радваше, че е сам. Двамата със „Сляпа вяра“ бяха преживели много неща заедно.
Преди месец дълбокоядрените извънземни се бяха появили от облаците на Дасра и бяха унищожили скитническа ектипроизвеждаща фабрика, петата жертва на тайнствените същества. Атаката при Дасра не се бе различавала от предишните: огромни кристални кълба бяха нападнали без предупреждение, без милост, без да приемат обявената капитулация. Извънземните бяха унищожили небесната мина въпреки излъчените молби, без да оставят оцелели.
Така дълбокоядрените извънземни бяха доказали, че живеят в тази система, и Брансън Робъртс имаше заповед да ги намери. Още колко газови гиганта обитаваха враговете? Всички ли бяха опасни зони?
Той се замисли за Рлинда Кет, за нейното пищно тяло и за широката й душа. Тя винаги го наричаше свой любим бивш съпруг, а той я наричаше своя любима бивша жена, въпреки че се беше женил само веднъж. Робъртс се бе оказал среден съпруг, ала отличен пилот, затова Рлинда го беше задържала в малкия си търговски флот. Той бе печелил добре със „Сляпа вяра“, достатъчно, за да е доволен и да се преструва, че води живот на плейбой, така че Рлинда да не съжалява за самотата му.