Но успехите на флотилията приключиха с появата на тези извънземни. Рлинда изгуби „Големите надежди“ заради пиратите на Ранд Соренгаард, а сега ЗВС реквизираха още три нейни кораба. За да запази пилотския си билет и кораба си, самият Брансън Робъртс бе принуден да изпълнява задачи, възложени му от генерал Ланиан.
Генералът му прати призовка да отиде в щаба на ЗВС на Марс. В личния си кабинет — при закрити врати и под откритото масленозелено небе — Ланиан му направи предложение. Когато Робъртс влезе в кабинета, генералът остана на бюрото си, затрупано с доклади и множество екрани, показващи безкрайни придвижвания на войски и бойни учения.
Само след няколко думи Робъртс разбра, че командващият вече се е запознал с досието му, проучил е пилотската му кариера и знае за него повече, отколкото е нужно.
Щеше да му направи предложение, което Брансън нямаше да може да отхвърли. Нямаше никакво съмнение.
— Досието ви предполага, че сте смел пилот, капитан Робъртс. Вече забелязах колко добре се справяте, когато хората ми ви използваха за примамка и заловиха престъпника Ранд Соренгаард. Освен това виждам, че сте изпълнявали опасни курсове, контрабандни доставки и рисковани полети.
Робъртс усети, че по врата му се стича ледена пот.
— Уверявам ви, господин генерал, никога не съм бил осъждан, нито дори обвиняван в нещо незаконно! Можете да проверите…
Ланиан му даде знак да седне.
— Да оставим това, капитане. Нямам време за такива глупости.
Робъртс седна, сплете пръсти в скута си и мълчаливо зачака.
— Ще бъда ясен, капитане. Възнамерявам да се възползвам от вашите способности. По-лесно е да прибегна до човек с вашите умения, вместо да пресявам всички ентусиазирани дръвници, за да намеря някой кадет със съвсем малка част от вашия опит. Научих, че новата заповед на крал Фредерик ви е принудила да предадете частния си кораб на въоръжените сили и че в момента сте без работа.
— Аз… разбирам нуждите на Ханзата. Както казва кралят, всички трябва да направим неприятни саможертви. — Робъртс мрачно се усмихна, после сви рамене. — Ханзата ми даде достатъчно обезщетение, за да посрещна разходите си за месец-два.
Ланиан впери в него твърдите си интелигентни очи, после на лицето му се изписа многозначителна усмивка.
— Басирам се обаче, че ви е омръзнало.
Въпреки че бе търговски товарен кораб, „Сляпа вяра“ имаше аеродинамичен корпус и бързи двигатели. ЗВС го бяха модернизирали и му бяха придали по-голяма маневреност. Робъртс не беше съвсем сигурен, че промените ще го защитят от директна атака на извънземните, но поне се чувстваше по-уверен.
Вече бе посетил Велир и Ерфано, известни скривалища на дълбокоядрените същества. Беше влязъл в системите и бе хвърлил в мрачните облаци товар от автоматични сонди и предаватели. Устройствата изчезваха от поглед и излъчваха информация на „Сляпа вяра“. Предавателите отправяха към извънземните настояване да прекратят непровокираната си агресия и да влязат в преговори.
Съобщенията оставаха без отговор, а сондите бяха унищожавани.
Без да намалява скоростта, Брансън Робъртс насочи „Сляпа вяра“ към Дасра и се приближи откъм северния полюс на планетата. Зеленикавият газов гигант бе опасан от тънки коварни пръстени, напомнящи на искряща купчина стари грамофонни плочи, които обикаляха около екватора.
Тъй като трябваше да се движи бързо, Робъртс не мина през пръстените, а се плъзна в пролуката между тях и планетата. Според заповедите на генерал Ланиан трябваше да остане тук достатъчно време, за да събере пратените от сондите данни. Но не и сам да си търси белята.
Робъртс се плъзна над буреносните системи, отвори капаците на товарния отсек и изсипа сондите, предавателите и сензорите. Докато падаха, предавателите излъчиха съобщенията си на всички честоти. Сондите се разположиха на различна височина и започнаха да пращат електронните си данни до кораба.
Той събираше всеки сигнал и записваше всички данни в корабните системи. Щеше да занесе разузнавателните сведения в щаба на ЗВС и лично да ги предаде на генерала и неговите аналитици. Може би дори щеше да поиска повишение на заплатата.
Мина над екватора на Дасра и продължи над безмълвните облаци в южното полукълбо на газовия гигант. Както и преди, щом сондите стигнеха на определена дълбочина, излъчването внезапно прекъсваше, започваха смущения и после се възцаряваше тишина. Всички устройства биваха унищожавани много по-рано, отколкото екологичните условия можеха да повредят издръжливите им компоненти.