— Както наредиш, адаре — каза кул Аро’нх и даде заповед на първите редици лайнери. Те изстреляха заряд кинетични ракети, които с огнени експлозии улучиха диамантения корпус — но оставиха само едва забележими петна. Аро’нх изстреля високоенергийни режещи лъчи, копия от оранжеви пламъци, които опърлиха ивици по кристалния корпус. Един от лайнерите се насочи за близка атака.
В отговор от шиповете на двете чуждопланетни бойни кълба запращяха сини мълнии. С взрив на чиста енергия дълбокоядрените чуждопланетяни напълно изпариха най-близкия боен лайнер. Другите кораби се разлюляха.
Всички илдирийски войници ахнаха. Адар Кори’нх не можеше да повярва на очите си, не можеше да повярва на абсолютната лекота, с която враговете бяха унищожили един от най-мощните кораби в илдирийския слънчев флот! Кул Аро’нх извика на останалите си лайнери да се прегрупират.
От небесната мина при Кронха 3 започнаха да се издигат ескортни кораби, натоварени с бежанци, докато в същото време продължаваха да кацат други транспортни съдове. Работниците в миньорския град бяха изпаднали в паника. Кори’нх чуваше виковете им за помощ по комуникационните канали, ала не можеше да ги евакуира по-бързо. Доковите отсеци на манипулата вече бяха изпълнени до крайност.
Започнаха да отлитат малки частни кораби, туристически яхти и снабдителни съдове, предназначени за редовни полети до главната илдирийска система. Но те нямаше да са достатъчни, за да отведат в безопасност всички жители на многолюдната отломъчна колония.
От облаците изплува и третото диамантено бойно кълбо и трите грамадни сфери увиснаха високо над бурите на Кронха 3. После откриха огън по облачния град. Първият изстрел взриви един реакторен купол и изпари един от жилищните модули, в резултат на което загинаха стотици илдирийци. Пламъците бързо се разпространиха из фабриката.
Адарът усети мъчителна болка в гърдите си, мъка чрез тизма за всички загинали.
— Закарай ме на флагманския кораб!
— Почти стигнахме, адаре.
От орбита кул Аро’нх прати пет бойни лайнера срещу най-близката сфера. Капитаните използваха всички оръжия от арсенала си: високоенергийни лъчи, кинетични ракети, дори мощни планетоцепи.
По шиповете на чуждопланетните кълба отново запращяха сини мълнии, улучиха шест от невъоръжените, натоварени с бежанци ескорти и ги превърнаха в стопени останки. После взривиха друга част от ектипроизвеждащата фабрика. Исполинският промишлен град се разлюля в небето, вече смъртно ранен.
Когато катерът най-после пристана във флагманския лайнер, адар Кори’нх се втурна към командния център. От своя боен кораб кул Аро нх не преустановяваше огъня, но без да нанася видими щети на диамантените сфери.
След като видяха, че противникът унищожава бежанските кораби, пилотите на неговите ескорти, които все още продължаваха отчаяната евакуация, помолиха да се оттеглят.
— Няма да прекратя спасителната операция — рязко заяви Кори’нх.
Двадесет ескорта, претъпкани с ужасени илдирийски бежанци, пристанаха в бойните лайнери и разтовариха пътниците си. До този момент бяха спасени стотици облачни миньори, но те бяха едва една трета от населението на отломъчната колония. Вече цялата летяща фабрика беше обгърната в пламъци, жилищните й сфери бяха разбити, от промишлените отсеци, кондензационните кули и дестилаторите се вдигаше дим.
Кори’нх поиска доклади от командирите в манипулата. Още пет ескорта отлетяха от обречената небесна мина. Над петдесет малки частни кораба вече бяха напуснали атмосферата на Кронха 3 и молеха лайнерите да ги приберат.
Без да обръщат внимание на яростната съпротива на илдирийския слънчев флот, трите чуждопланетни бойни кълба се приближиха към димящата фабрика и с едновременен зловещ залп от сини мълнии унищожиха целия небесен град и го превърнаха в разпръскващ се облак от останки, които се посипаха като метеори в млечнобелите мъгли на планетата.
Кори’нх повика оцелелите кораби от манипулата си.
— Съберете всички бежанци, които можете. Ескорти, незабавно се върнете на лайнерите си. — Гласът му секна. Никога не бе чел за такъв позорен разгром — през дългата и славна история на Илдирийската империя! Това поражение щеше да бъде записано в Сагата за седемте слънца за всички следващи поколения. — Трябва да отстъпим. Трябва да се оттеглим в безопасност.
— Но, адаре! — обади се по комуникационната система кул Аро’нх. — Слънчевият флот никога не бяга. Позорът…
— К’лар бекх! Току-що спасихме колкото можехме и ги караме на бойните си лайнери. Не мога да позволя всички да загинат заради нашата ненужна храброст и гордост. На първо място сме длъжни да върнем цивилните на Илдира и да докладваме на мага-император.