Кул Аро’нх нареди шест от седемте лайнера в първата му септа да се върнат в манипулата. Ала бойният кораб на стария офицер продължи да се носи към врага.
Седнал в командния си център, адарът видя по сензорните данни, че консервативният стар кул е развил такава мощност на космическите си реактори, че да предизвика верижно претоварване. Самотният лайнер се приближаваше към трите диамантени бойни кълба, които все още висяха над тлеещите останки от небесната мина.
— Какво си намислил, кул Аро’нх? — рязко попита Кори’нх.
— Както сам ни инструктира по време на тренировъчните учения, адаре, опитвам се да приложа нетрадиционна тактика. Може би маневрата ми някой ден ще стане обичайна за отчаяни ситуации като тази.
И след тези думи старият офицер окончателно прекъсна връзката. Беше взел решение и бе видял своя път. Кори’нх можеше само безпомощно да наблюдава лайнера, чиито задни люкове сияеха във вишневочервено. След няколко секунди реакторите щяха да достигнат критичната си точка.
Всички на борда — екипажът, войниците, инженерите… Докато корабът се приближаваше към гибелта си, Кори’нх усещаше ужаса им, тяхната решителност, мрачното им одобрение. Стоеше в командния център и знаеше, че е отговорен за действията на кула. Той го бе опозорил, беше го лишил от стабилна причина за съществуване, бе го тласнал към това крайно решение.
„Само да се получи…“
Кул Аро’нх насочи кораба си към първото бойно кълбо и изстреля всичките си останали кинетични ракети и планетоцепи, като в същото време не прекъсваше безмилостната си бомбардировка с високоенергийни лъчи. Кори’нх вече виждаше нанесените щети. Другите две сфери се издигнаха, сините мълнии по върховете на шиповете им се сливаха.
Ала преди да успеят да се стрелнат напред, корабът на Аро’нх се блъсна челно в бойното кълбо. В този момент космическите реактори достигнаха критичната си точка и в резултат над облаците на Кронха 3 за секунди се образува ново слънце.
Кори’нх усети взрива като кинжал в сърцето си. Ала след всички жертви, взети от чуждопланетния враг, смелите мъченици на борда на лайнера поне не бяха безпомощни. Кул Аро’нх беше избрал съдбата им и — ако адарът имаше думата — тяхната саможертва щеше да се увековечи в Сагата за седемте слънца.
Когато след ослепителното претоварване сензорните екрани се пренастроиха, адар Кори’нх видя, че първата чуждопланетна сфера пада в обятията на гравитацията на газовия гигант. Смъртно ранена.
Другите две диамантени кълба се люлееха, сякаш зашеметени. Изглеждаха напукани и повредени от ударната вълна, от пробивите в сферичните им корпуси изтичаха бели струи въздух. Ала чуждопланетяните бързо се възстановяваха.
Кори’нх знаеше, че останалата част от манипулата му и спасените миньори са обречени, ако не действа незабавно.
Трябваше първо да мисли за хората. Той отвори канал до оцелелите кораби от слънчевия флот и заповяда бързо и пълно оттегляне на четиридесет и седемте победени лайнера.
Адарът беше в шок. Току-що бе станал свидетел на окончателния разгром на бойния си флот — първото унизително поражение в епичната им история. Но въпреки този позорен провал и невъобразимата загуба на толкова много хора, Кори’нх изпитваше дълбоко отчаяние. Знаеше, че това вероятно е само началото.
Сега чуждопланетният враг беше обявил война и на Илдирийската империя.
92.
Магът-император
Отпуснат на какавидения си трон под небесната сфера в Призматичния палат, магът-император се грееше на фокусираната слънчева светлина, която проникваше през облите стени. Птици и пъстри насекоми пърхаха в гигантския отворен терариум, задържани вътре от обезсърчаващото поле. От огромния престол се издигаше светлинен стълб, завършващ с облак, върху който се прожектираше холограма на благосклонното лице на Сайрок’х. Богоподобният владетел гледаше надолу към поклонниците и молителите, дошли да го видят и да изразят преклонението си.
Както и трябваше.
Чрез тизма магът-император усещаше преплетената паяжина на основните събития в Империята. Тези пръснати на огромна територия мисли и чувства бяха най-ясни, когато се канализираха от синовете му, губернаторите на илдирийските колонии, ала той долавяше и блещукащите светлинки на други важни личности: неговите военни командири, изследователи, архитекти, дори понякога влюбени двойки, чиято страст искреше с достатъчно ярко сияние, за да се забележи сред милиардите илдирийци. Като маг-император, Сайрок’х можеше да овладява тези усещания, докато се съсредоточаваше върху задълженията си в двореца.