Усети разгрома на илдирийския слънчев флот.
И когато дойде на себе си, заобиколен от смаяна тишина, страх и смут в тронната зала, магът-император остана ням. Беше ужасен от онова, което бяха извършили хидрогите. Искаше му се да вие от мъка, гняв и безпомощност.
Той бе разчел признаците и знаеше за опасността от легендарния враг, ала беше приел повторната поява на странните чуждопланетяни за възможност. Ако се насочваше както трябва, хидрогската агресия можеше да се използва за възраждане на креещия златен век на неговата Империя. Но експериментите на Добро все още не бяха завършени и магът-император се съмняваше, че плановете му изобщо ще се реализират.
О, каква мъка цареше в душата му!
С атаката си на Кронха 3 хидрогите го бяха улучили право в сърцето и сега той се боеше, че тази война ще доведе до унищожението не само на теранските парвенюта… но и на Илдирийската империя.
93.
Реймънд Агуера
ОХ наливаше в главата на Реймънд невероятно много информация и на младежа му се струваше, че черепът му ще се пръсне. И краят не се виждаше. Имаше страшно много за учене и запаметяване. При това обучението му като че ли още повече се ускоряваше.
Тъй като беше подложен на безкрайно досадни уроци и преговори, чудесата на Двореца на шепота започнаха да бледнеят и Реймънд ставаше все по-неспокоен. От месеци не бе излизал навън, за да подиша чист въздух или да потича по улиците. Въпреки че Дворецът беше огромен, пълен с интересни стаи и забавления, той с копнеж си спомняше за дните, когато можеше незабелязано да се промъква в тълпите, събрали се да слушат кралските речи. Обичаше да отмъква лакомства от уличните търговци или да са прибира вкъщи с букет цветя за майка си.
Сърцето го болеше при мисълта за нея, не само заради скръбта, с която беше свикнал, но и защото разбираше, че уроците на ОХ, забавните играчки, игри и вкусна храна го карат да забрави семейството си. Майка му и братята му бяха умрели в ужасния пожар и последвалата експлозия и Реймънд не искаше нищо да го разсейва от тази трагедия. А председателят като че ли още отначало бе имал такова намерение.
Неотдавна се беше държал сприхаво, бе отказал да изпълнява задачите, които му възлагаха учителското компи и Базил, без друга причина, освен за да прояви непокорство. Ала ОХ и председателят ясно му бяха дали да разбере, че удоволствията и бъдещето му изцяло зависят от благоволението на Ханзата. Какво щеше да му струва?
— Ти си интелигентен младеж, Питър — бе го сгълчал Базил. — Поведението ти ме разочарова, инатиш се като дете.
Реймънд седеше срещу председателя. Спомняше си как се бяха инатили братчетата му. Рита Агуера винаги се справяше с тях. Искаше му се майка му да е при него.
— Помисли какъв щеше да е животът ти, ако не се бяхме намесили в деня на трагедията. Такива награди не идват даром. — Наведен напред, с разнежено лице, Базил му говореше с бащински глас. — Не искаме от теб кой знае колко много. Може би понякога негодуваш, че ти се казва какво да правиш, но трябва да проумееш, че никой в Ханзата — нито работник, нито художник, нито дори аз като председател — не е свободен да върши каквото си иска. Трябва да правиш отстъпки, за да жънеш облаги. — Венцеслас се поизправи на стола си като бизнесмен, който слага край на делова среща. — Сега разбираш ли?
Реймънд кимна — все още негодуваше, все още беше объркан, ала разбираше, че ще трябва да възприеме друг подход. Налагаше се да играе по свирката на председателя.
Същата сутрин ОХ се зарадва, когато Реймънд поиска известно време да работи самостоятелно — да проучи бази данните в Двореца на шепота.
— Обещавам да не влизам в забранени зони — каза младежът. — Просто съм любопитен за другите планети в Ханзата. Има толкова много колонии на безброй светове. Навярно когато стана крал, ще мога да ги посетя.
Дребното учителско компи кимна одобрително.
— Дори като крал ще ти трябват много години, за да посетиш всичките шейсет и девет ханзейски колониални свята.
— Тогава може ли поне да прегледам бази данните? — без да се мъчи да скрие интереса си, попита Реймънд.
— Това ще е извънредно полезно за теб, принц Питър. Тъй като ти предстои да станеш крал, за теб са забранени съвсем малко файлове.
Бремето на отговорността тежко се стовари върху плещите на Реймънд. Не беше сигурен, че иска да знае държавните тайни, които можеше да открие.