Затова прекарваше времето си с любезно интерактивните компютърни системи в изучаване на географски файлове за множество светове, някои богати и екзотични, други пусти места, за които никога не бе чувал: Палисада, Буунов брод, Котопакси.
Случайно се натъкна на файлове за ислямския свят Рамах. Поколеба се, после се сети защо името му звучи познато. Много отдавна баща му беше избягал там от жена си и семейството си и не бяха чули за него никога повече.
Любопитен да провери докъде се простират границите на свободата му, Реймънд отвори подробните данни за населението на Рамах. На цялата планета не откри данни за човек на име Естебан Агуера. Сравнително малобройното население на Рамах съблюдаваше традиционен ислямски начин на живот и светът не се намираше на челните места в списъците от забележителни ханзейски колонии. Когато разбра, че почти всички имена са от арабски произход, той се зачуди дали баща му не си е сменил името. В такъв случай нямаше начин да го открие.
След като обмисли този въпрос обаче, си спомни датата, на която баща му беше напуснал дома си, след като цяла нощ се бяха карали с майка му. Бе съвсем лесно да открие кой кораб с колонисти е заминал за Рамах точно тогава.
След това намери списъка с пътниците и заселническия номер, даден на Естебан Агуера, и това му позволи най-после да намери баща си. Оказа се, че се е помохамеданчил и е сменил името си на Абдул Мохамед Ахмани.
Зарадван от находчивостта си, младежът се върна в архива на населението на Рамах и откри къде живее баща му. Намръщи се, когато прочете, че Абдул Мохамед Ахмани се е оженил пак и има още две деца.
Много по-неприятно обаче беше откритието, че баща му е умрял съвсем наскоро. Реймънд се вторачи в екрана и изпита странно смущение. Опита се да си спомни баща си. Никога не се бе интересувал особено от него, ала сега беше стигнал до задънена улица. Естебан бил убит в улично сбиване, очевидно от крадци, които така и не били заловени. Следствието беше приключено.
Изведнъж Реймънд осъзна, че датата на смъртта на баща му е само няколко дни след пожара в блока, отнел живота на майка му и братята му, и тежко се отпусна назад. По гърба му се стичаше ледена пот. Съвпадение? Може би. Но ужасно голямо.
Обзет от слабост, няколко минути той остана неподвижен. Най-после се върна към база данните и се зае да открие отговор на въпросите, които още отначало се беше страхувал да зададе.
Отвори записите на новините, после писмените репортажи и накрая следствените доклади за трагичната експлозия, отнела живота на много хора. Доколкото знаеше, незаконно съхраняваното разредено космическо гориво било скрито в подземия под невинно изглеждащ жилищен блок. Контейнерите били пропукани, изтичали летливи газове. Експлозията изкъртила основите на блока и обгърнала всички етажи в пламъци и отровни пари.
Отделните следствени доклади обаче разкриваха някои странни подробности за самоличността на собственика на блока, човек с предполагаеми връзки с черния пазар, и произхода на източеното крадено гориво.
Един от ранените пожарникари твърдеше, че вратите между шестнадесетия и седемнадесетия етаж били заключени и никой не успял да избяга, дори онези, които можели да се спасят след първата експлозия. Дори намекваше, че аварийните изходи нарочно били запоени. Странно, следователите изобщо не го бяха разпитвали. Според архива след възстановяването си пожарникарят бил преместен в малко управление на планетата Релекер.
Когато сравни свидетелските показания и съобщенията от различни източници, Реймънд откри още несъответствия. Присъствието на собственото му име сред жертвите не го изненада. Базил Венцеслас го беше предупредил, че ще скрият изчезването му, за да не допуснат някой да заподозре скромния произход на „принц Питър“. Той мъчително преглътна, когато прочете имената на майка си и тримата си братя, написани със ситен шрифт сред останалите многобройни жертви.
Сърцето му обаче се вледени, когато се натъкна на нещо по-важно. Според точните данни за времето на въвеждане неговото име и имената на майка му и братята му бяха вписани в списъка на жертвите първи — преди да угасят пожара, преди да идентифицират труповете и преди да започне следствието. Той сравни данните за времето от доклада с хронометърните данни от видеозаписите на пожара и новинарските репортажи. Не можеше да има никакво съмнение.
Те бяха знаели. Ханзата беше документирала смъртта им предварително.
Ужасен, Реймънд изтри всички следи от проверките си с надеждата, че надзирателите му не са си направили труда да го наблюдават.