Целият свят се промени, също както в деня на пожара. Сега със сигурност знаеше, че всички от семейството му, включително избягалият му баща, са били убити, само за да се инсценира неговата смърт. Залозите бяха високи.
Председателят Венцеслас и Теранският ханзейски съюз бяха готови да платят всяка цена, за да направят така, че Реймънд Агуера напълно да изчезне и да се появи като принц Питър, тяхна доброволна марионетка.
Разярен и отвратен, Реймънд се закле да не допусне да му промият мозъка. Каквото и да му говореха неговите учители, каквото и да му обясняваше ОХ, колкото и Базил Венцеслас да се опитваше да се държи бащински с него, момчето си обеща да запази независимостта си, макар и външно да се преструва на отстъпчив. В душата си щеше да отказва да играе ролята, която насила му бяха определили.
Ала трябваше много да внимава.
94.
Тасия Тамблин
След като прекара петдесет и осем часа затворена в пилотската кабина, Тасия Тамблин реши, че най-бързите изтребители на ЗВС са почти също толкова ефикасни и маневрени, колкото стандартните скитнически кораби. Можеше да свикне с това.
Машиностроенето на ЗВС, изглежда, изискваше две стъпки там, където имаше нужда само от една, но щом спря да се оплаква от досадните тренировки и се съсредоточи върху ученето, Тасия престана да очаква аеродинамичен финес и свикна с грубата сила. Въпреки всичко беше най-добрият пилот.
Нейната ремора се издигаше и спускаше, докато тя местеше пръсти, настройваше дюзите, регулираше височината. Лъскавият кораб се носеше между астероидите в един от Троянските пунктове между Юпитер и Марс, Рефлексите й бяха поразителни. Тасия си играеше на скоростна гоненица в астероидния пояс.
— Забавно е, Бриндъл.
Отговорът му се разнесе по радиостанцията в кабината.
— Имаш психически проблеми, Тамблин.
Ръцете й бяха сковани, краката й започваха да изтръпват след четирите часа напрегната акробатика. Повечето други новобранци от ЗВС бяха отпаднали от играта, ала Тасия продължаваше да провира кораба си между препятствията. Сержантите щяха да я гълчат, че се е перчила, но зад строгите си физиономии щяха да се усмихват с неохотна възхита. Никой не беше очаквал тази млада скитничка да се справя толкова добре.
Но пък никой от тях не познаваше решителността на семейство Тамблин.
Роб Бриндъл упорито я следваше. Повтаряше всеки неин ход, гонеше димната следа на кораба й сред навигационните препятствия.
— Ей, да нямаш намерение да оставиш стъпките си на всяка от тези скали? Трябва вече да се прибираме.
— Обърни, когато поискаш, Бриндъл. И се прибери в базата навреме, за да ми сготвиш вкусна вечеря.
— А ако не изостана от теб, и двамата ли ще ядем консерви? — попита той. — Божичко, какъв чудесен избор предлагаш.
Тя полетя право към един разярен наглед куп скали, като рояк разлютени оси, готвещи се да ужилят кораба й.
— Внимавай, Тамблин!
— Не се бой от някакво си дребно препятствие — отвърна Тасия и задейства оръжията си. — Някой вечно се опитва да ти препречи пътя.
Тя стреля с модифицираните си язери, високоенергиен лазерен лъч в плътна магнитна обвивка. Удвоената сила на лъча можеше да унищожи повечето твърди материи. Младата жена си проправи път през космическите скали, като ги превърна в прах, и дръзко продължи напред.
— Това ще напраши предното ти стъкло, Бриндъл.
Вече се беше тренирала с най-различни модели военни кораби, от мудни някогашни танкери и бързи ремори до средно тежки крайцери тип „манта“ и мощни оръжейни платформи тип „буреносен облак“. Бе приела всяко предизвикателство и продължаваше да търси истинска битка.
Много други новобранци бяха пъшкали от изтощителните учения. Десетина бяха отпаднали и позорно се бяха уволнили. Ала до този момент за Тасия не беше имало нищо невъзможно. Благодарение на годините, прекарали в усъвършенстване на уменията си, тя бе свикнала с ежедневните изпитания и дори беше разочарована, че прехвалените ЗВС не налагат по-високи стандарти.
Скитничката бе отличничка на своя випуск, резултатите й бяха почти идеални. Пречеше й само досадният военен протокол.
Роб Бриндъл й помагаше да преодолява тези проблеми и Тасия флиртуваше с него толкова, колкото да го накара да изгуби съня си (както и понякога самата тя). Занимаваше я идеята за любовна връзка с Бриндъл, въпреки че по-рано изобщо не й беше хрумвало да смята сина на двама земни военни за потенциален партньор. Като дъщеря на глава на клан, Тасия винаги се бе готвила за изгоден брачен съюз с друго важно скитническо семейство, също като Джес и Рос.