Преди да замине за Илдира Базил се бе срещнал с генерал Ланиан, за да получи последна информация за готовността на обновените земни въоръжени сили и да изслуша предложението му за това как най-добре да използват слънчевия флот. Намръщен, генералът отвори разузнавателните образи на дисплеите си.
— Имам известни съмнения относно военната ефикасност на илдирийския слънчев флот, господин председателю. Не съм сигурен в способността им да реагират адекватно в реална бойна обстановка.
Без да спори, Базил погледна снимките на огромните бойни лайнери.
— Според съобщенията от Кронха Три илдирийските лайнери успешно са унищожили поне една, а може би и няколко вражески сфери.
Ланиан прехапа устни.
— Било е случайност. Самоубийствена мисия, която е струвала цял илдирийски боен кораб. Това не е обичайна практика за слънчевия флот.
— Какво имате предвид, генерале?
— Те са само гръм без мълнии, господин председателю. Минало е толкова много време, откакто са се сблъсквали с истински враг — ако някога изобщо се е случвало, — че са затънали в рутина и няма никакъв шанс това положение да се промени.
Базил обмисли думите му.
— Значи препоръчвате да отменя пътуването си до Миджистра, така ли? Изобщо да не си губя времето в опити да сключа съюз с тях?
Ланиан изключи дисплеите.
— О, ще се радвам на илдирийска подкрепа, не ме разбирайте погрешно — ако не за друго, поне можем да използваме чудесните им кораби за пушечно месо. — Той почука с пръсти по масата. — Но не се заблуждавайте. Слънчевият флот се състои от пауни. А в момента ние имаме нужда от ястреби.
Когато се изправеше лице в лице с извънземния владетел обаче, Базил Венцеслас щеше да внимава да запази тази информация за себе си.
Той се приготви в личната си каюта, провери дали официалният му костюм е безупречно чист, идеално вчеса стоманеносивата си коса, грижливо изтърка поддържаните си ръце. Погледна се в огледалото и с радост видя, че сивите му очи не са кръвясали, макар че от много нощи не спеше добре. Външният вид имаше огромно значение дори в срещи между двама ръководители като тази.
Когато видя извънземния метрополис, сърцето му се разтуптя. Въпреки отличната си осведоменост той смяташе илдирийците за пълна загадка. Преди да напусне Земята беше получил подробен доклад от своя социокултурен шпионин на изоставената колония Крена. Дейвлин Лотце бе пратен там, за да пресее останките от поразеното от епидемия селище, ала, макар да беше специалист, бе намерил само отделни фрагменти. Нямаше нито едно откритие от голямо икономическо или военно значение.
Пустият град беше дал мъглява представа за ежедневието на илдирийското общество, за начина, по който живееха някои расови типове, за проектирането и строежа на сградите им, за старомодните методи на обществено земеделие, които прилагаха. За съжаление, антропологът не бе успял да открие слабости или недостатъци, които Ханзата да използва срещу илдирийците.
А сега трябваше да работят заедно.
Когато видя шеметните сфери и кули на Призматичния палат, ослепителни под светлината на седемте слънца, председателят разбра защо някои илдирийци се шегуват, че името на Двореца на шепота е подходящо, тъй като било само шепот в сравнение с цитаделата на техния маг-император.
Щом теранската делегация влезе в Палата, ги посрещна униформен илдирийски офицер. Базил го позна: Кори’нх, адар на слънчевия флот, който беше присъствал на експеримента с кликиския факел при Ансиър.
— Радвам се, че човек с твоето положение е дошъл да ни поздрави, адар Кори’нх — каза председателят. — Имаме да обсъдим важни неща с вашия маг-император и за мен ще е чест, ако присъстваш и ти. Имаме сериозни военни проблеми.
Кори’нх сведе глава.
— Съгласен съм, председателю Венцеслас. За съжаление, неотдавна лично се сблъсках с врага.
Базил се ококори. Не знаеше нищо за това.
— Присъствал си на атаката при Кронха 3, така ли?
— Да, председателю. И… останах жив. За разлика от много други.
— Трябва да обсъдим как земните въоръжени сили и вашият слънчев флот заедно да ни защитят от тези ужасни извънземни.
— Ако атаката продължи — отвърна Кори’нх.
Базил дълбоко си пое дъх.
— Знаеш не по-зле от мен, адаре, че атаките ще продължат.
Илдириецът ги отведе в стая със стени от цветно стъкло, които блестяха като скъпоценни камъни. Дребни прислужници внесоха левитиращия какавиден трон, сякаш беше паланкин. Председателят погледна напомнящия на ларва маг-император — дебел мъж, който според всички сведения не бе ставал от трона си, откакто преди деветдесет години го бяха подложили на ритуална кастрация.