След официалното представяне Базил сключи длани пред себе си и каза:
— Маг-император Сайрок’х, извинявам се, че не познавам общоприетите обичаи на вашата култура. Какво е обръщението към владетел от вашия ранг?
Пълното лице на мага-император приличаше на бебешко, напълно неразгадаемо — привидно мило и в същото време някак заплашително.
— Според нашата традиция молителите прекарват много дни в пречистване и правят ритуално изкачване около хълма на цитаделата, като се мият в благословените канали. Ето как моят народ идва да иска аудиенция при мен.
Очите му се присвиха между мазните гънки.
— Но ние нямаме много време, председателю Венцеслас. Очаквах само да ме поздравиш с нужната почтителност, както и стори. По-добре да не се опитваме да имитираме културите си.
— Благодаря ви за тази отстъпка — каза Базил. Дали илдирийският владетел наистина очакваше председателят на Ханзейския съюз да се отнася с него като с бог? — Искам срещата ни да се проведе при най-благоприятни обстоятелства. — Реши да действа бързо и да говори без заобикалки. При закрити врати в частни срещи като тази могъщите мъже не понасяха цветисти увъртания. — Илдирийската империя и Теранският ханзейски съюз са изправени пред общ враг и е време да обсъдим начините на съдействие и взаимопомощ.
Магът-император го погледна внимателно и каза:
— Слушам те, председателю.
— Цивилизациите ни са големи и могъщи — започна Венцеслас. — Макар че сме стигнали до успеха по различни пътища, ние продължаваме да градим върху съществуващото си величие.
Магът-император скептично изгледа човешкия си колега. Изглеждаше раздразнен.
— Илдирийците вече са достигнали своя културен връх и той ни задоволява. Нямаме желание да се катерим в празно небе.
Извънземният владетел очевидно изпитваше председателя.
— Как иначе ще достигнем звездите, ако не продължим да се изкачваме?
Базил от десетилетия изучаваше Илдирийската империя, беше анализирал потенциалните недостатъци на извънземните и бе сигурен, че човешката раса може да ги надмине. Докато теранците продължаваха да се стремят напред, илдирийците предпочитаха да гледат назад и да лежат върху някогашните си успехи. Докато Ханзата се разширяваше и създаваше все нови колонии, Илдирийската империя беше започнала да се смалява. Непокорните скитници например бяха узурпирали илдирийската ектипроизвеждаща индустрия, при това с пълната благословия на извънземните. Председателят си помисли, че магът-император е глупак да допуска такава слабост. Ала в момента двете раси се нуждаеха една от друга.
Дебелият владетел се размърда на какавидения трон, като че ли се понадигна и уголеми ръста си, което му придаде по-заплашителен вид.
— Преди да обмисля евентуален съюз, трябва да поговоря с теб съвсем ясно, председателю. За свое изумление установих, че илдирийският народ противно на волята си е бил въвлечен в този конфликт. Чуждопланетният противник не прави разлика между човеци и илдирийци. Възмущава ме фактът, че вие неволно ни въвлякохте във война, в която ние не искаме да участваме.
Изненадан, Базил два пъти си пое дъх, за да се успокои и да не реагира прибързано.
— Извинете ме, но никой не знае защо тези извънземни са започнали агресията си. Те нападнаха скитнически небесни мини, наша научноизследователска станция, а сега и вашия летящ град при Кронха Три. Изглежда нелогично. Нашите небесни мини функционират вече доста повече от век. Илдирийските фабрики за екти работят много по-отдавна. Защо врагът е избрал да удари сега, при това без предупреждение?
Магът-император видимо се разгневи. Дългогодишният опит си личеше в погледа му. Базил го наблюдаваше от отсрещната страна на пропаст, по-голяма от век. Илдирийският владетел смаяно се втренчи в него, после явно разбра, че озадачението на председателя не е престорено.
— К’лар бекх! Как може да не знаеш? Вие човеците сте виновни за всичко това. Вие! Вие убихте милиони хидроги! — Дългата му плитка зашиба трона до него. — Кажи ми, председателю Венцеслас, нима това не е достатъчен повод за война?
97.
Крал Фредерик
Осеяно с шипове бойно кълбо, голямо колкото малък астероид, се стрелна в слънчевата система и влезе в земна орбита в същия момент, в който реагираха далечните сензори за ранно предупреждение. Преди ЗВС да успее да прегрупира войските си, от гигантската диамантена сфера се появи второ, много по-малко кълбо с диаметър четири метра, напомнящо капка роса и се насочи право към столицата на Ханзата.