Отключиха сводестите външни врати, които припряно бяха барикадирани след появата на пратеника, и кралските гвардейци отвориха крилата достатъчно широко, за да пропуснат сферичната екокамера на извънземния представител.
Кралят призова на помощ цялото си достойнство и погледна странния, идеално кръгъл контейнер. Камерата съдържаше млечнобяла пара, навярно силно концентрирани газове под налягане, които хидрогът можеше да диша. От водолазния звънец шумно просъска струя пара и сепна кралските гвардейци.
От един заден коридор влезе придворен зелен жрец — препъваше се под тежестта на саксията с фиданка, прекалено голяма, за да бъде пренасяна. Фредерик със закъснение разбра, че е било глупаво да не държат няколко световни дървета в тронната зала, макар Базил да се бе опасявал, че терокците ще ги използват, за да подслушват какво става в двореца.
— Свързахте ли се с председателя? — прошепна той. Не можеше да откъсне очи от страховитата сфера, която се плъзгаше към него с някакъв левитационен механизъм.
— Още не — отвърна зеленият жрец и остави тежката саксия на стъпалото до орнаментирания трон. После приклекна до дръвчето и обви с длани люспестата кора. — Други зелени жреци във вашите свързочни помещения се опитват да го открият. Разговаряха с нашите другари в Миджистра. Но оттам е по-трудно да открият председателя, тъй като той има лична среща с мага-император.
— Продължавайте да го търсите — каза кралят. Опитваше се да изглежда силен и благороден и не искаше да показва до каква степен зависи от Базил.
Хидрогският пратеник се приближи и контейнерът му се извиси пред трона, огромен и зловещ. Неколцина придворни повикаха музиканти и им наредиха да свирят с фанфари, сякаш дълбокоядреният извънземен можеше да се зарадва на такова посрещане. Служителите от протокола дотичаха с пъстри знамена и флагове — може би предполагаха, че техните символи и вимпели ще са познати на всеки извънземен вид. Крал Фредерик реши, че са смешни.
Като вибрираше от енергия, прозрачната сфера спря, огромна дори в сравнение с исполинския трон. Мрачните облаци вътре кипяха като жив опал.
Крал Фредерик оприличи кълбото на детско снежно преспапие и едва се сдържа да не се закикоти. Трябваше да изглежда смел и решителен. Щеше да накара Базил да се гордее с него, като покаже, че след толкова години в Двореца на шепота се е научил на истинска дипломация.
В обзетата си от ужас душа Фредерик знаеше, че това е най-важната среща от дългото му царуване. Той се изправи, не от уважение към хидрогския пратеник, а за да не изглежда прекалено дребен и нищожен пред висящата във въздуха кристална сфера.
Монархът мълчаливо зачака, но извънземният не казваше нищо. Накрая, като се мъчеше да поддържа някакво подобие на контрол над ситуацията, Фредерик реши да заговори пръв. Докато зелените жреци се опитваха да се свържат с Базил, кралят щеше да проточва срещата, да не взима прибързани решения — и най-вече, нямаше да прави нищо, което можеше да провокира извънземните. Гигантското хидрогско бойно кълбо в орбита несъмнено държеше оръжията си в готовност и всеки момент можеше да унищожи всички градове на Земята.
— Аз съм Фредерик, крал на Теранския ханзейски съюз.
— Той се изпъчи и заговори с гордост, макар да се съмняваше, че хидрогите имат представа от човешки изражения.
— Аз представлявам всички човеци в Спиралния ръкав, на Земята, на нашите колониални светове, на космически станции и небесни мини, каквито вие разрушихте.
Фредерик зачака, убеден, че думите му ще предизвикат някаква реакция.
Накрая в средата на газовете в сферата се появи тъмна сянка. Мъглите се разкъсаха, сякаш се втвърдяваха в живачен силует, който се превърна в искряща хуманоидна фигура — идеално оформен човек, чак до миглите, косата и униформата с много джобове. Носеше широка пелерина с везани кланови символи.
И все пак пратеникът беше изграден от течен кристал, който приличаше на гъст живак. Съществото се приближи до прозрачната обла стена на екокамерата. Зловещото течно лице се раздвижи, устните оформиха думи.
— Нося съобщение от хидрогите за теб, Фредерик, кралю на скалните обитатели.
— Облечен е като скитник — ахна един от поразените служители от протокола. Някои кралски гвардейци и прислужници от двореца се бяха събрали в тронната зала и гневно си шепнеха — чудеха се какво може да означава това.
Дълбокоядрените извънземни не можеха просто да са избрали хуманоидна форма. Детайлите бяха прекалено много, очертанията бяха прекалено точни. Бяха копирали конкретен човек. Тъй като хидрогите бяха унищожили поне пет скитнически небесни мини, може да имитираха образа на някоя своя жертва.