Крал Фредерик се успокои. Знаеше какъв е залогът.
— Хидроги ли се наричате? — Той се опита да не позволи на гласа си да трепери. — Не знаем нищо за вашата цивилизация. Изобщо не подозирахме за вашето съществуване. Това незнание води до грешки.
„Винаги внимавай! Подбирай си думите. Не бъди конкретен. Не обвинявай никого.“ Знаеше принципите на дипломацията, но тези методи бяха създадени за човеци. Кой можеше да каже как ще ги приеме един течнокристален извънземен от някой газов гигант?
Учителското компи ОХ влезе в тронната зала и търпеливо застана до зеления жрец и саксията с фиданката. Роботът наблюдаваше всички подробности, ала запази мълчание — чакаше кралят да поиска съвета му.
— Хидрогската цивилизация съществува по-дълго от всички селища на скални обитатели — отвърна извънземният пратеник. Лицето му се движеше мудно, като припой, който се разтапя и отново се втвърдява. — В нашата империя има подвижни диамантени градове. Нашият народ се мести от планета на планета през транспортали и съвсем рядко пътува в космоса. — Хидрогът замълча.
Крал Фредерик зададе очаквания въпрос:
— Какво е „транспортал“? Не познаваме вашата техника.
— Врати между измеренията, които позволяват мигновено прехвърляне от свят на свят. Въпреки че нашите бойни кълба и някои наши градове могат да пътуват в космоса, ние не смятаме този метод за придвижване между различни точки за ефикасен.
Фредерик се опита да осмисли чутото. До него зеленият жрец тихо дуднеше на дървото, говореше чрез телевръзка като стенограф, повтарящ всичко, каквото вижда и чува. Неговите другари в другия край на Спиралния ръкав щяха да предадат новините.
Тези дълбокоядрени извънземни, тези хидроги имаха цяла тайна цивилизация, която обхващаше поне също толкова огромна територия, колкото Ханзата и Илдирийската империя. Ала тъй като живееха дълбоко в „необитаеми“ газови гиганти и пътуваха през портали между измеренията, а не през открития космос, никой не беше подозирал за съществуването им. Дълбините на неведението му го удивляваха.
Фредерик реши, че е време да настои за по-важни сведения.
— Щом сте колонизирали и обитавате толкова много газови гиганти, какво значение имат за вас нашите скални светове? Какво искате от нас?
Извънземният пратеник се раздвижи в контейнера си.
— Не искаме нищо от вас.
Кралят не обърна внимание на надигналия се около него шепот.
— Тогава защо ни атакувате? Защо хидрогите провокират война с човеците и илдирийците? Заради вашата агресия вече загинаха хиляди невинни хора.
— Хидрогите не са започнали войната — възрази пратеникът. — Хилядолетия наред цареше пълен мир. Незначителните чуждопланетни създания не ни интересуваха. Нямахме общи потребности със скалните обитатели, нямахме застъпващи се териториални интереси.
Кралят толкова се ядоса, че му се искаше да изкрещи. Тогава защо! Усещаше върху плещите си бремето на смъртта на всички онези хора, дори на скитниците и илдирийците, на всички жертви, убити от хидрогите.
Лицето на извънземния пратеник се променяше, сякаш повтаряше последователност от образи, записани при наблюдението на ужаса и смъртта на човешкия модел, използван за основа на вида му.
— В отвратителна проява на опустошителност вие възпламенихте един от най-прекрасните ни светове. Унищожихте гъсто населена планета. Стотици градове и десетки милиони хидроги загинаха, когато превърнахте нашия свят в звезда. Малцина от нас успяха да избягат.
Течнокристалният пратеник се притисна още по-плътно до дебелата стена на екокамерата.
— Ти, кралю на всички скални обитатели, ни обяви война.
98.
Отема
Отема седеше на писалището си в Призматичния палат и се наслаждаваше на полуспящото присъствие на взаимосвързаната световна гора. Стискаше с възлестата си ръка гъвкавия ствол на посадената в саксия фиданка и четеше красивите стихове на Сагата за седемте слънца.
Разказваше страшната история за ужасен пожар, който обхванал иглолистните гори на Комптор. Компторският губернатор, най-младият и любим син на тогавашния маг-император, се оказал в капан във вилата си. Когато пожарът обградил сградата, младият губернатор събрал семейството си да погледа ярките пламъци. Казал на децата си, че никога не бива да се боят от светлината, че яркият блясък му напомнял за седемте слънца, които огряват Илдира. После чрез тизма се свързал с баща си и в последните ужасяващи мигове казал на мага-император колко много обича и почита богоподобния владетел. Сетне тизмът прекъснал.