Легендата бе трогнала Отема и тя четеше стих след стих на световната гора, която изпитваше вроден страх от огън. Разумните взаимосвързани дървета пазеха страшни полускрити спомени за друг древен пожар, обхванал много светове. Старицата се опита да види историята, ала дърветата не поискаха да я споделят с нея.
Неочакваният вик, който се разнесе по директната телевръзка, сепна Отема и я изтръгна от молитвения й унес. Призивът беше пратен от неин другар в Двореца на шепота.
Обзета от опасения, старата посланичка бързо схвана положението: пристигането на хидрогския пратеник на Земята, настояването му да разговаря с крал Фредерик и неотложната нужда на краля да се свърже с председателя Венцеслас, който бе дошъл в Миджистра. От престоя си на Земята Отема отлично знаеше, че остаряващият монарх не взима самостоятелни решения и че дори не може законно да говори от името на Ханзата, ако председателят не му е дал разрешение.
Тя потвърди приемането на съобщението, взе саксията с фиданката и забърза навън, доколкото й позволяваха уморените й крака. По пътя се сблъска с Нира, която тъкмо излизаше от стаята си, ококорена и уплашена. Докато беше чела Сагата на световната гора, младата й помощница бе чула съобщението, също като и всички зелени жреци из Спиралния ръкав. Новината за пристигането на хидрогите на Земята се беше разпространила навсякъде, където имаше световни дървета.
— Ела с мен, Нира — каза старицата. — Може да ми потрябваш, за да повикаш престолонаследника, ако се наложи да прекъснем срещата между мага-император и председателя.
Двете жрици се втурнаха към тронната зала с небесната сфера, ала там завариха само неколцина работници и придворни. Отема безцеремонно заговори първия, когото видя:
— Къде е магът-император?
— Той не бива да бъде смущаван — заяви бюрократът и се извърна.
Отема стисна искрящата му раирана дреха в желязна хватка.
— Имам спешно съобщение за председателя Венцеслас от Теранския ханзейски съюз. Магът-император също ще иска да чуе новината.
Разтревожен и смутен, придворният се поколеба. Очите му се изцъклиха — може би магът-император усещаше нещо чрез тизма.
— Насам — каза накрая илдириецът.
Двете жени го последваха с тежката саксия. Отема докосваше люспестия ствол, готова да приема още новини, ако има такива. Другарят й в Двореца на шепота описваше всяко събитие, думите му мигновено стигаха до нея. Във въображението си тя виждаше кристалната екосфера на хидрогския пратеник да влиза в тронната зала на крал Фредерик.
Двете с Нира се втурнаха в заседателната зала. Базил Венцеслас прекъсна изречението си по средата, обърна се и се намръщи, когато видя набръчканото, покрито с татуировки лице на Отема.
— Имам съобщение за председателя Венцеслас и за мага-император — каза високо Отема и влезе без покана. Нира остави саксията на една малка масичка, като премести настрани някаква гладка ониксова статуетка.
Отема и председателят се познаваха отдавна. Като терокска посланичка на Земята, тя беше противодействала на Базил, който не можеше да я понася, наричаше я старомодна и излишно консервативна, твърдеше, че пречела на прогреса и търговията, които щели да облагодетелстват цялото човечество. Старицата подозираше, че е направил всичко възможно да осигури отзоваването й и назначаването на много по-сговорчивата Сарейн.
— Тези събития се развиват в момента. — Старицата набързо обобщи пристигането на бойното кълбо на Земята и появата на екокамерата с хидрогския пратеник.
Отначало ядосан, а после удивен, Базил Венцеслас я изслуша. Полегнал на какавидения трон, магът-император също бе насочил цялото си внимание към нея. Адар Кори’нх местеше очи от своя владетел към зелената жрица и попиваше нужната информация.
— Крал Фредерик не може сам да се справи с тази ситуация — каза Базил. — Той никога не е правил такова нещо. — Председателят делово погледна Отема. — Кралят се нуждае от моето напътствие. Можете ли да му предавате инструкциите ми? Там има ли зелен жрец?
— До трона му има жрец и фиданка.
Базил стисна юмруци толкова силно, че ноктите му оставиха следи по дланите му.
— Добре. Кажете му, че…
Отема вдигна ръка.
— Извънземният пратеник говори. — Тя се заслуша в ехото на повторените думи по горската телевръзка. Казва, че хидрогите вече нямало да търпят нарушенията на опасните скални обитатели — така ни нарича.
— Какво значи това? — попита председателят.
Старицата повтори думите на хидрогския пратеник:
— Той казва: „Повече няма да търпим паразити на нашите светове“.