— Внимавай да не я оплескаш, Фредерик — измърмори Базил. — Кралят отговорил ли е?
— Мисля, че е също толкова удивен, колкото и вие — отвърна Отема.
— Кажете му да протака — настойчиво рече председателят. — Да не се съгласява с нищо.
Тя повтори думите му по телевръзката, после се обърна към Базил:
— Господин председателю, не вярвам хидрогите да искат някакви отстъпки от нас. Пратеникът просто предава ултиматум.
Базил се ужаси.
— Няма да ни позволяват да се доближаваме до газови гиганти, така ли? Абсурд! Това значи край на небесните мини, на ектите…
— Господарю, без екти за нашите космически двигатели Илдирийската империя ще рухне — каза адар Кори’нх на мага-император.
— И Ханзата също ще се разпадне — прибави Базил. — Хидрогите ще ни уморят от глад. Трилиони хора ще останат изолирани и ще загинат. Не можем да се съгласим. — Той насочи показалец към Отема. — Предайте го на крал Фредерик. Трябва да го каже на извънземния посланик. — Председателят сниши глас. — По дяволите, ще ми се да бях там!
След като предаде съобщението, зелената жрица забеляза искрения страх, изписал се на лицето на Базил. Нито илдирийците, нито човеците можеха да се съгласят с ограничението, току-що наложено от дълбокоядрените извънземни. Прекратяването на ектипроизводството щеше да сложи край на космическите полети в галактиката.
Отема дословно повтори ново съобщение от хидрогския пратеник. Гласът й беше сух — тя не можеше да повярва на думите си.
— Обявяваме всички газови планети за забранени зони. Всички фабрики, експлоатиращи водородните запаси в нашите облаци, са забранени и трябва да бъдат изтеглени, иначе ще ги унищожим.
Старицата затвори очи и се опита да не обръща внимание на всеобщото ахване. Сякаш правеше великодушна отстъпка, хидрогският пратеник прибави:
— Ще позволим кратко, но достатъчно време за изтегляне на всички небесни мини. След това всеки паразит, който открием в нашите облаци, ще бъде унищожаван.
99.
Крал Фредерик
Изнервеният крал седеше на трона си, вледенен и съкрушен. Погледна към зеления жрец, който предаде няколко думи, ала те не го успокоиха.
Установяването на връзка с Базил му беше донесло само моментно облекчение, тъй като глупаво си бе въобразявал, че председателят мигновено ще реши как да реагира, че ще му каже как да овладее положението. Но хидрогският пратеник беше поставил ужасяващия си ултиматум и Фредерик все още не знаеше какво да каже. Не можеше да повярва на ушите си.
Течнокристалният извънземен висеше в камерата си пред краля. След като бе предало посланието си, съществото мълчеше.
Крал Фредерик се уплаши, че кристалното кълбо ще се оттегли и извънземният представител няма да преговаря.
— Почакайте! — побърза да каже монархът. — Това е… безпрецедентно. И излишно! Реагирате емоционално!
Идеално изваяното лице промени човешкото си изражение в нелепа имитация на ужасен вик. Дълбокоядрените извънземни несъмнено не разбираха човешките мимики.
— Вие унищожихте един от нашите светове. Между нас не може да има мир.
— Но вашите газови планети съдържат жизненоважна суровина, която е необходима на нашата цивилизация. — Крал Фредерик се молеше гласът му да не секне от страх. — Доколкото ми е известно, нашите небесни мини не са нанесли щети на вашите светове, нито са навредили на екосистемите и климата ви. Ние трябва да обработваме огромни количества водород, за да получаваме достатъчно екти за космическите си двигатели.
— Искането ви се отхвърля — отвърна от камерата си хидрогският пратеник. — Изтеглете всички паразити от облаците ни, иначе ще ги унищожим. — От малък отвор в кристалния корпус изсъска нова струя пара.
Кралят бързо погледна към древното си учителско компи ОХ с надеждата да намери в него опора и увереност. Когато бяха започнали да го подготвят за следващ велик крал, младият Фредерик беше прекарал месеци с ОХ, учейки се от огромния запас от мъдрост и опит на компито. За съжаление, сега монархът се съмняваше, че дори мъдрият ОХ може да му осигури дипломатическа подкрепа срещу този невероятно странен извънземен.
— Изслушайте ме, моля ви. — Кралят стана от трона си и слезе на следващото стъпало на подиума, за да се приближи към сферата на пратеника. Стискаше скиптъра си като бастун. — Позволете ми от името на целия ни народ и на всички правителства на ханзейските светове да изразя нашето най-искрено съжаление и да ви поднеса дълбокото ни извинение. — „Ето, това звучи добре.“
— Трябва да разберете, че е допусната ужасна грешка. Нашият експеримент с кликиския факел при Ансиър не беше атака срещу вашия народ. Ние изобщо не подозирахме за съществуването на вашата скрита империя. Давам ви кралската си дума, че никога няма да повторим този експеримент. Не е възможно да не сме в състояние да изплатим някакви репарации. — Гласът му звучеше умолително и той стоеше изпънат, като се мъчеше да си придаде твърдост.