Выбрать главу

— Скалните обитатели нямат нищо, което да искат хидрогите — заяви пратеникът. — Не можете да ни изплатите репарации.

Кралят се отчая още повече. Опита се да изглежда добронамерен, да използва чувствата, които може би изпитваха тези извънземни.

— Вие не разбирате какви щети ще ни нанесе такова ембарго. Без космическо гориво търговията в Ханзейския съюз ще спре и нашите колониални светове ще загинат от глад. Помислете за страданията! Трябва да има основа за преговори. Моля ви, нека намерим някакъв компромис.

Под сребристото лице на мъртвия скитник извънземният представител впери поглед право пред себе си.

— Не съм пратен тук да преговарям, а само да предам своето послание. Записано ли е изявлението ми, така че всички да могат да чуят моите думи?

Крал Фредерик погледна през рамо към ОХ, който трябваше да е записал всеки миг от срещата. От отсрещната страна на трона зеленият жрец предаде обобщението си до Базил Венцеслас и мага-император на Илдира. Журналистите от местните медии излъчваха събитията на живо и качваха сигналите в информационните мрежи за по-нататъшно разпространение по търговските космически кораби из Спиралния ръкав.

Фредерик разбираше, че е победен.

— Пратенико, вашите думи вече са чути от милиони. Съобщението за тази среща ще бъде разпространено на другите светове от Теранския ханзейски съюз и Илдирийската империя.

— Тогава задачата ми е изпълнена. — Хидрогът потъна обратно в сгъстяващите се опалови облаци. Живачната му хуманоидна фигура отново се втечни и се разпръсна.

Един от кралските гвардейци вдигна слушалката на приемника си до ухото си, изслуша някакво съобщение и бързо се приближи до трона.

— Ваше величество! Голямото бойно кълбо току-що е напуснало орбитата на Земята.

Фредерик не можеше да повярва на ушите си.

— Тогава как ще се върне на кораба-майка пратеникът?

Зеленият жрец внезапно вдигна глава като попарен и откъсна поглед от високото си дръвче.

— Ваше величество, председателят Венцеслас изразява крайна загриженост. Той ви съветва да сте максимално предпазлив.

ОХ заговори и думите му се застъпиха с тези на жреца.

— Пратеникът не очаква да се завърне.

Кралят заотстъпва от екосферата и се спъна в последното стъпало пред трона си. Облите стени на кълбото бяха непрозрачни и течнокристалната фигура на хидрогския пратеник вече не се виждаше.

— Евакуирайте тронната зала! — нареди Фредерик. — Отведете всички в безопасност! Искам…

По външната обвивка на камерата се появиха тънки пукнатини, които пращяха и бързо се разширяваха…

Хидрогският пратеник пръсна бронираните шевове на кристалната си сфера и освободи атмосфера, достатъчно плътна, за да превърне водороден газ в метал, да преобразува въглерод в диамант. Внезапното пълно освобождаване на невероятното налягане прати ударна вълна през тронната зала.

Разкошното помещение беше унищожено, прекрасните витражи бяха разбити, нещастните присъстващи бяха погубени. Експлозията смаза трона и отхвърли учителското компи ОХ към каменната стена.

Взривната вълна превърна стария крал Фредерик — човека, който четиридесет и осем години бе управлявал Теранския ханзейски съюз — в обезкостена каша. И завинаги промени хода на историята.

100.

Маргарет Коликос

След седмици работа в скалния кликиски град Маргарет и Луис Коликос най-после направиха голямото си откритие.

ДД усърдно прокара осветление в тунелите, свърза осветителните системи и инсталира малък генератор, за да осигури топлина и свеж въздух.

След първоначалното археологическо вълнение Аркас често оставаше в лагера, за да се грижи за фиданките си. Зеленият жрец часове наред описваше кликиските открития на световната гора и на всеки, който можеше да черпи от нейните знания.

Трите кликиски робота често изчезваха, без да съобщят къде отиват. Една ранна утрин Луис забеляза едва различими промени в първия древен комплекс — отпечатъци от гъсенична верига и разместени инструменти. Реши, че роботите са идвали при изоставените сгради в търсене на податки и в опит да си припомнят миналото.

— И аз щях да постъпя така, ако имах пълна амнезия, скъпа — каза той. — Когато проучваш някой древен град, не знаеш каква дреболия може да ти донесе просветление. Може вече да са по-близо до възвръщането на паметта си.