— Не обичам да спирам, когато съм толкова близо… — рече Луис.
Маргарет кисело му се намръщи.
— Винаги си прекалено голям оптимист, старче. Човек никога не е толкова „близо“, колкото си мисли.
Стигнаха при палатките след дълъг и уморителен път в сгъстяващия се мрак. Аркас седеше сам до водната помпа и панелните складове, заобиколен от светлинни панели. Изглеждаше зашеметен.
Маргарет веднага усети, че се е случило нещо страшно.
— Какво има?
Зеленият жрец погледна дланите си, после вдигна очи към нея.
— Когато се свързах с дърветата… видях събитията на Земята.
Луис се приближи до него.
— Е, казвай, Аркас! Изглеждаш така, като че ли си видял призрак.
— Дълбокоядрените извънземни обявиха война на цялото човечество и казаха, че било заради кликиския факел! — задавено отвърна той. — Превръщайки Ансиър в слънце, ние сме убили милиони от техния народ.
— Но факелът беше… просто експеримент — заекна Луис. — Искахме само да затоплим онези луни, за да основем нови колонии.
Маргарет обаче веднага разбра.
— Извънземните живеят в газовите гиганти, старче. Ние сме изгорили родния им свят.
Луис се свлече на колене до Аркас.
— Не знаехме! Откъде можехме да знаем? Извънземните никога не са се показвали.
— Сега се показаха — задъхано рече зеленият жрец. — И после… и после имаше експлозия. Пратеникът уби стария крал Фредерик и още петдесет и трима в тронната зала.
— Това наистина е ужасна новина — ахна ДД.
Трите кликиски робота не казаха нищо.
101.
Джес Тамблин
Джес се завърна при Голген сам, за да наблюдава резултатите от личната си вендета. Не очакваше да изпита самодоволство или радост, а просто удовлетворение. Чувство за успех. Триумф. Избавление?
Във вододобивната фабрика на клана си Джес грижливо поддържаше карта с програмирани точки, показващи траекторията на всяка от падащите комети, чиито стабилни орбити бе променил с помощта на своите скитнически инженери. Небесните ракети се носеха към газовия гигант и младежът знаеше, че Голген скоро ще се превърне в нещо много повече от гроб на брат му.
Брам Тамблин добре беше обучил майсторите на Плумас. Помпите, които изпомпваха вода през ледената обвивка до каптажите на повърхността, функционираха толкова ефикасно, че Джес почти нямаше работа. Старият му баща лично бе надзиравал работниците и зорко беше следил всяка дейност. Джес предпочиташе да се довери на хората си и да ги остави да си вършат работата, докато той планира отмъщението си.
Обезпокоените скитници бяха провели още три срещи на клановете. Джес бе присъствал на всичките, без да участва в дискусиите; знаеше, че неговите комети напредват към целта си. По време на неизбежните надвиквания беше седял в дъното и бе наблюдавал опитите на старата говорителка да ръководи клановете.
Той поне правеше нещо.
Докато другите глави на семейства обсъждаха политиката и извънредните мерки, Джес наблюдаваше Ческа, жадно я изпиваше с поглед, следеше всяко нейно движение, блясъка на тъмните й очи. „Някой ден, Ческа. Някой ден ще бъдем заедно. Ще дочакаме нашето време… но сега тези месеци без теб сякаш продължават вечно.“
Сега малкият му кораб се носеше достатъчно близо до Голген, за да наблюдава бурите по кипящото лице на газовия гигант. Спомняше си предишните си идвания тук, когато двамата с Рос заедно бяха гледали облаците. Тогава брат му бе смятал, че най-голямата опасност, която го заплашва, е да не изплати поредната вноска от дълга си. Ала извънземните убийци бяха унищожили облачния комбайн, който не беше навредил на никого.
И сега щяха да се разкайват за това.
Джес с мрачна решителност наблюдаваше първата огромна комета, която летеше надолу, попаднала в лапите на гравитационното притегляне на Голген. Заобиколена от сивкавобял ореол от изпаряващи се газове, кометата изглеждаше безшумна и неподвижна на фона на звездите, но младият мъж знаеше, че се носи с невероятна скорост, че е вече изстрелян куршум. Нищо не можеше да го спре. Според неговите изчисления ударът щеше да е след няколко часа.
„Началото.“
Променената траектория и гравитационното въздействие бяха напукали гигантската топка от лед и скала. Големи колкото планини късове очертаваха редица от замръзнали гюлета, всяко с достатъчно сила и инерция, за да нанесе удар, равносилен на хиляда атомни бомби.
Джес се приготви да наблюдава атаката.
Първият фрагмент удари като космически чук и потъна в облаците на Голген. Ударът образува бавно, титанично вълнение по повърхността на атмосферата, огнени ударни вълни, които продължиха да се разпространяват, докато ледената ракета се спускаше в най-дълбоките пластове.