Уморена и съкрушена, Ческа не искаше нищо друго, освен да избяга с Джес някъде, където да са заедно и да не мислят за галактически войни и извънземни врагове. Ала това нямаше да се случи скоро. Тя нежно постави ръка на рамото му.
— Върви си вкъщи, Джес. Тук не можеш да направиш нищо.
Той я погледна така, сякаш водеше тежка вътрешна борба.
— Човек винаги може да направи нещо, винаги има някакъв начин да се съпротивлява, да оцелее. Нима скитниците не го правят откакто съществуват?
И преди да си тръгне я притисна в дълга, топла, отчаяна прегръдка.
— Да, клановете ни се нуждаят от нас, всеки по свой начин — каза Ческа. — Скитниците трябва да се подготвят. Знаеш, че ще става все по-лошо.
Той кимна и се навъси.
— Да, това е едно от малкото неща, които със сигурност знам.
Откри Ихи Окая в забавачката с нулева гравитация на един от най-външните астероиди от комплекса Рандеву. Говорителката беше научила новината и вече знаеше за кометната бомбардировка срещу Голген, но не бе реагирала. Дългогодишното й участие в скитническата политика я беше научило да не прибързва.
„Един миг за размисъл често спестява хиляди извинения, Ческа“ — веднъж бе казала старицата. Поради огромните разстояния между пръснатите ханзейски колонии и отсъстващите от картите скитнически селища, никакви действия не оказваха мигновено въздействие. Понякога изминаваха години, докато се проявят резултатите.
Ихи Окая се носеше близо до стената, свила крехките си старчески крака в поза лотос. Бе пъхнала тънката си китка в клуп на ремък, който я задържаше за стената. Тук в забавачката тя обичаше да гледа как децата на скитниците играят и се смеят, докато усвояват двигателни умения при нулева гравитация. Ярко боядисаните стени на стаята бяха тапицирани и малчуганите можеха да отскачат от тях.
Снабдено с контейнер въздух под налягане, който използваше за маневриране, компито УР, модел „гувернантка“, зорко наблюдаваше подопечните си от средата на помещението. УР имаше програми за оказване на първа помощ, обучение и много повече търпение, отколкото който и да било човек. С майчинската си психика, компито можеше да се грижи едновременно за много скитнически деца.
Когато Ческа влезе, гувернантката я позна преди Ихи Окая да излезе от дълбокия си унес.
— Ческа Перони, много отдавна не си идвала да ме посетиш. Добре ли се държиш — както съм те учила?
Ческа се усмихна.
— Не съм забравила нито едно от нещата, на които ме научи, УР.
— Така те искам. — Гувернантката хукна да разтърве две момчета, които се боричкаха прекалено грубо. УР беше отгледала няколко поколения скитнически деца и макар да бе строга и педантична, можеше да вдъхва привързаност и обич.
Старата говорителка продължаваше да се взира в лудуващите деца. Ческа се придвижи по скобите на стената и се настани до нея.
— Може да изглежда странно, но въпреки целия хаос и врява в забавачката, идвам тук, за да размишлявам на спокойствие — каза Ихи Окая.
Ческа погледна безгрижните момченца и момиченца.
— Напълно ви разбирам, говорител Окая. Къде по-ясно се вижда, че все още има хора, които не се измъчват от грижи и се наслаждават на живота? Хора, които си представят, че цялото бъдеще пред тях е розово?
Старицата се обърна към протежето си.
— Добре съм те научила, Ческа. Де да можеше всички да са толкова умни.
Замълчаха. Накрая Ческа повече не бе в състояние да сдържа въпросите си.
— Чухте ли новината? За хидрогския пратеник и за… Джес и Голген?
Ихи Окая кимна.
— Ние не сме виновни за случилото се. Фредерик не беше наш крал. Кликиският факел не беше наша идея. Но сега, поради безразсъдството на Джес Тамблин, ние също сме замесени в конфликта — и вече не сме невинни странични наблюдатели.
Изражението на Ческа стана по-строго.
— Още отначало бяхме замесени, говорител Окая, когато хидрогите нападнаха Синята небесна мина. Когато убиха Рос. Когато погубиха вашия внук Бернд и още много други. А сега извънземните поставят ултиматум да прекратим ектипроизводството, основата на нашата икономика! Кометите на Джес нямат нищо общо с това.
Старицата се съгласи с нея.
— Вярно е. И всички ще пострадаме… не само най-близките ни като твоя Рос и моя скъп Бернд. Дори най-далечните ханзейски колониални светове ще усетят удара, тъй като ембаргото върху ектите ще сложи край на междузвездните полети. Но както обикновено, ние, скитниците, ще пострадаме повече от всички.
103.
Бенето