— Какво ще си? Син или дъщеря? — прошепна младата жена. Замисли се за смесената генетика на една зелена жрица и сина на мага-император. Възможностите изглеждаха безгранични и тя се усмихна, впечатлена от потенциала на това дете.
Когато станеше маг-император, Джора’х щеше да получи пълен достъп до тизма — телепатия, съвсем различна от връзката на Нира със световната гора. Чрез тизма магът-император се намираше на върха на разпръснат разум и усещаше всичките поданици на своята империя. Тогава тя завинаги щеше да изгуби своя любим. Джора’х щеше да се превърне в нещо друго, нещо, което едновременно щеше да е повече и по-малко, отколкото бе сега.
— С нетърпение ли чакаш този ден? — беше го попитала Нира.
— Този ден ще настъпи, независимо от моя възторг или моята боязън. Аз съм престолонаследник. Предопределен съм за маг-император. Тизмът ще е моето платно, върху което ще продължа шедьовъра на Илдирийската империя. Ще знам всичко и народът ще се отнася към мен като към бог. — Той пак я целуна. — Нямам възможност за избор.
Нира изпита страх и притисна голия престолонаследник към себе си. Усещаше топлата му кожа, изпъкналите му мускули, приятно горещия полъх на дъха му, милващ лицето й. Златните му плитчици пращяха като живо електричество.
— Но преди това трябва… ще трябва да…
Той допря пръсти до устните й.
— Никой мъж не копнее да го подложат на ритуална кастрация, но мен ме подготвят за това от дете. Засега работата ми е да разпространявам рода си сред различните илдирийски раси. По-късно работата ми ще е да ръководя мрежата на тизма, за да съм сърцето и ума на Илдирийската империя. — Престолонаследникът погали гладките й рамене. — Но това ще се случи най-рано след половин век. Не се тревожи, Нира. Нима самата мимолетност не прави любовта ни още по-сладка?
Можеше ли да не се съгласи?
Удивена, но невероятно щастлива от това, че носи детето му, Нира копнееше да се срещне с Джора’х. Трябваше да поговори с него. Ала той бе извънредно зает. След хидрогската атака в системата на Кронха 3 и ултиматума на чуждопланетния пратеник за преустановяване на ектипроизводството, магът-император държеше сина си до себе си. Тези ужасни обстоятелства бяха принудили престолонаследника — и всички губернатори, както и адар Кори’нх и другите командири от слънчевия флот — да обмислят положението.
Нира знаеше, че не е време за любов, и се успокояваше с мисълта за своята тайна. С нетърпение очакваше момента, когато щеше да може да я разкрие на Джора’х. Някой ден, когато задълженията му на наследник на великата империя прекалено му натежееха, тя щеше да му каже, да му предложи светлина в мрака. Беше сигурна, че той ще сметне това за истинско чудо.
Не искаше да се довери на строгата Отема и пазеше тайната си от нея и четеше Сагата на фиданките. Чудеше се дали ще си заслужи място в епоса, като роди първото дете на илдириец и човек. Нейното бебе, хибрид с такъв невероятен потенциал, някой ден можеше да извърши велики дела.
Скоро щеше да се наложи да каже на Отема за детето, ако старицата вече не знаеше от световната гора. Засега Нира оправдаваше любовта си към престолонаследника, мислеше за чувствата си към него и ги изричаше на глас, когато бе сама — споделяше всичко и с безкритичните фиданки, разбира се.
И вечно любопитната световната гора поглъщаше информацията с благосклонен интерес.
105.
Магът-император
Когато ВИДИМО развълнуваният председател Венцеслас се втурна да се бори с последиците от катастрофата на Земята, магът-император разбра, че е време да изпълни собствените си планове. В крайна сметка нямаше значение колко души щяха да пострадат, защото залогът бе самата Империя. Повече не можеше да отлага.
Като средоточие на цяла раса, магът-император не изпитваше угризения за взимането на необходимите решения, колкото и неприятни да бяха те. Някой ден синът му Джора’х също щеше да разбере — след смъртта на мага-император. Престолонаследникът нямаше друг избор и не подозираше нищо.
Престолонаследникът и голямата му свита стояха под ярката слънчева светлина на покрива на Призматичния палат, облечени в пътни дрехи — комбинация от традиционни илдирийски шарки и шалове от терокска коприна.
Магът-император бе наредил да изнесат какавидения трон на платформата, за да се сбогува с най-големия си син. Отстраняването на Джора’х бе важната първа крачка преди владетелят да може да издаде по-неприятните си заповеди.