Единствената му надежда беше да сключи някакъв съюз с чуждопланетния враг. Щеше да му се наложи да направи нужните жертви. Ала дори най-елементарните преговори с хидрогите нямаше да са възможни, ако експериментите на Добро най-после не донесяха резултати. Магът-император се сещаше само за един начин да установи пряка връзка с тези дълбокоядрени същества.
Осъществяването на целия план можеше да отнеме десетина-двадесет години. Магът-император трябваше да изиграе ходовете си правилно. Ако успееше, хидрогите щяха да го изслушат. Но, о, колко смърт и страдания щеше да изтърпи през това време народът му!
Брон’н и прекъсна мислите на мага-император — сведе животинската си глава и каза:
— Господарю, пристигна губернаторът на Добро.
— Добре. Стой тук, Брон’н. Имам важна задача и за теб.
Магът-император остави тайните документи настрани и дългата му плитка възбудено започна да се мята.
— На всички ни предстои много работа.
106.
Базил Венцеслас
Тронната зала на Двореца на шепота беше в развалини. Стените бяха срутени, прозорците бяха разбити, носещите греди бяха паднали от взрива. Поне не бе избухнал пожар.
Базил Венцеслас стоеше онемял сред опустошенията, стиснал зъби. Ръцете му трепереха от гняв и смайване.
Заобиколен от смръщени кралски гвардейци, Базил инспектира участъците, в които строителните инженери бяха подпрели носещите стени и бяха гарантирали безопасността на оцелелите крила от Двореца. След атаката тронната зала бе обявена за забранена зона до завръщането на председателя от Илдира. Никой друг не беше допуснат да види унищожението — и нямаше да бъде.
Базил се обърна към Франц Пелидор, който мълчеше и ненатрапчиво чакаше председателят да вземе решение.
— Какво е мнението ви, господин Пелидор? Вие наблюдавате обществената реакция през последните няколко дни. Контролирахте ли репортажите?
Русокосият мъж се изненада.
— Как да контролираме репортажите, господин председателю? Срещата с хидрогския пратеник беше излъчена изцяло. Да не искате да кажете, че е трябвало да се опитам да цензурирам информацията пост фактум? Много е опасно.
— Не, не, било е много късно. Но трябва да канализираме обществената реакция. Да насърчим хората да мислят както искаме ние.
— Носят се какви ли не слухове — каза Пелидор. — Населението все още е в състояние на пълно смайване. Някои са разярени, други са ужасени от перспективата за хидрогско нашествие. Какво искаме да мислят? Повечето граждани още не са схванали дългосрочните трудности, които може да ни сполетят, ако ектипроизводството спре за неопределено време.
— Ще се снабдяваме с екти — почти изръмжа Базил. — Трябва да се възползваме от обществения гняв, да сплотим нашите граждани и да подготвим незабавен отговор. Ако сключим съюз с илдирийците, обединената ни мощ определено ще е достатъчна, за да окажем съпротива на тези извънземни.
Председателят си спомни срещата си с мага-император и се намръщи. По време на целия обратен полет до Земята го бе измъчвала една мисъл. Събитията бяха толкова ужасяващи, че беше забравил точните думи на мага-император, преди да се появи зелената жрица Отема. Ала сега си ги спомни.
Макар да твърдеше, че не знае нищо за тайнствения враг, магът-император бе нарекъл дълбокоядрените извънземни „хидроги“ — преди пратеникът да пристигне в Двореца на шепота. Откъде знаеше това илдирийският владетел? Какво криеше от Ханзата?
Базил прескочи няколко парчета натрошен мрамор, които до неотдавна бяха били колона. По пода бяха пръснати остри като кинжали фрагменти от сребристи огледала и витражи, все едно бяха прекатурили сандъка със съкровището на някой пират. Той се обърна към Пелидор.
— Ами трупът на Фредерик? В какво състояние е?
Пелидор се намръщи.
— Неузнаваем е, господин председателю. Взривната вълна не е оставила почти нищо, освен петно на стената… и после стената се е срутила.
Базил тъжно кимна.
— Тогава намерете подходящ труп. С малко грим и протези. Народът изобщо няма да забележи разликата. Трябва бързо да устроим пищно кралско погребение. Крал Фредерик трябва да изглежда спокоен и блажен. По него да няма нито драскотина.
— Слушам, господин председателю — отвърна Пелидор. — Ще се погрижа за всичко.
Базил отново огледа разрушената тронна зала и кървавите петна по лъскавите стени. През дупките в стените на най-красивото помещение в Двореца на шепота навяваше вятър. За пръв път от десетки години Базил усети, че в очите му парят сълзи. Порой от гневни мисли ги пропъди.