— Като първо задължение към вас, трябва да дам заповед на генерал Кърт Ланиан, командващия нашите земни въоръжени сили — продължи Питър и силният му глас отекна над осветения с факли площад. — Хидрогите извършиха недопустим акт на агресия, не само като убиха моя баща и ваш крал, но и като заплашиха да осакатят Теранския ханзейски съюз. Ние не можем да търпим това! — Той вдигна юмрук и хората одобрително изреваха. — Трябва да се опълчим на враговете. Те много грешат, ако си мислят, че човешката раса ще се уплаши от непровокираната опасност. Хидрогите не могат да ни лишат от космическото гориво, необходимо на нашата цивилизация!
Базил с удивление слушаше виковете и овациите на хората. Принц Питър беше спечелил тълпата.
— Затова заповядвам на нашия модернизиран флот да започне цялостна военна атака. Облачните комбайни на Ханзата ще продължат работа под охраната на ЗВС и ще събират колкото екти ни трябват! Нашата основна цел ще е Юпитер в собствената ни система. Хидрогите нямат право да ни отказват собствените ни ресурси.
Макар и съкрушен от мъка, народът беше въодушевен и очевидно готов на всякакви саможертви.
— Пред лицето на хидрогските заплахи цялото човечество трябва да прояви смелост. Ние никога не сме мислили злото на тези извънземни — но те със сигурност сами ще си го потърсят, ако по какъвто и да било начин се опитат да ни се бъркат. — Питър повиши глас и запрати думите си в приливната вълна на реакцията на тълпата. — Заповядвам корабите да излетят незабавно!
Базил бе доволен от речта. Питър беше променил няколко думи, навярно просто като малък жест на съпротива. Този принц, изглежда, бе прекалено самостоятелен, ала този проблем можеше да се преодолее.
107.
Тасия Тамблин
Както във ВСИЧКИ ликуващи нови флоти, отправящи се на бой във всички войни от човешката история, настроението в земните въоръжени сили беше оптимистично и патриотично. Дори онези кадети, които доскоро бяха тормозили Тасия, сега дружески я потупаха по рамото, събраха си снаряжението и затичаха към определените си кораби. От дни не се бяха подигравали със скитническия й произход.
След като беше чакала толкова дълго, Тасия скоро щеше да получи възможност да се сражава срещу извънземните копелета. Хидрогският пратеник, който бе убил крал Фредерик, беше имал наглостта да се представи в образа на Рос. Тя искаше да ги унищожи заради това — освен заради всичко останало.
Бяха получили непотвърдени сведения за мащабен кометен удар срещу газовия гигант Голген, мястото на първата хидрогска атака. Въпреки че никой не можеше да е сигурен какви щети нанася на врага небесната бомбардировка, самата й дързост възпламеняваше въображението на теранските войници. Те дори се радваха, че обикновен скитник е могъл да извърши такова нещо. И естествено бе логично, че „професионалистите“ от ЗВС могат да нанесат още по-големи щети.
В душата си Тасия знаеше, че зад кометния удар стои Джес. Той нарочно беше избрал Голген, за да отмъсти за унищожаването на Синята небесна мина. „Сега е мой ред, бате“ — каза си тя.
Увлечена от ентусиазма и собствените си планове, младата жена прегърна Роб Бриндъл, след което съвсем го сащиса с гореща целувка и избяга преди ухиленият й приятел да успее да реагира.
Със снаряжението и униформата си, както и с няколкото скитнически вещи, които бе успяла да напъха в джобовете на гащеризона си, Тасия се затича към доковия отсек, където совалките пренасяха екипажите на очакващите ги бойни кораби. Адмирал Стромо, командващ бойната група на квадрант 1, щеше да е капитан на великолепно бронирания „Голиат“, първия от новите модернизирани дреднаути. „Голиат“ вече беше завършил пробния си полет и се представяше отлично. Беше готов за бой.
Когато видя флота от грамадни кораби, масираната огнева мощ, която щеше да бъде пратена към Юпитер, Тасия изпита същата увереност и оптимизъм като всички други новобранци. Но знаеше и че нещата могат да се променят само за миг. След като бяха проучили разузнавателните данни за хидрогската атака срещу илдирийския слънчев флот при Кронха 3, всички бяха наясно, че извънземните бойни кълба ще са труден противник.
Поради отличните й резултати я бяха повишили в платформен командир — платком — и й бяха поверили командването на оръжейна платформа тип „буреносен облак“. Такова бързо издигане беше възможно единствено заради рязкото разширяване на флота, но тя знаеше, че си го е заслужила. Роб Бриндъл, който бе демонстрирал ефикасно партньорство с нея, беше назначен за неин първи заместник и му бе поверено командването на ескадрилите от ремори, които щяха да понесат тежестта на космическия бой в случай, че се появят хидрогите.