Рос си нямаше и представа за любовта на брат си и Джес се бе заклел никога да не му я разкрие. Цената и за тримата щеше да е прекалено висока.
След като вечеряха и изиграха няколко рунда звездни игри с трима души от екипажа, Джес спа на леглото за гости. Напусна Синята небесна мина рано на другата сутрин, когато слънцето на Голген едва изпълзяваше над мъглявия хоризонт.
Сбогува се с Рос, изведе товарния ескорт от системата на Голген и се насочи към скитническата транспортна станция, където щяха да прехвърлят горивото на товарните кораби на Гъската.
Освен това носеше подаръци и писма от Рос, защото след като изпълнеше доставката, възнамеряваше да се отправи към главния скитнически комплекс Рандеву. С болка в сърцето, ала с безразлично изражение, надлежно щеше да предаде братовите си романтични подаръци на Ческа Перони.
14.
Ческа Перони
Скитническата яхта поддържаше позиция на уговореното място в пустия космос. Частният кораб нямаше обозначения, които да показват, че на борда му се намират високопоставената говорителка на всички скитнически кораби и нейното протеже. Скитниците грижливо криеха политическите си карти и рядко прибягваха до символи или декорации на властта.
Ческа Перони седеше на мястото на копилота, наблюдаваше пустотата и следеше сензорите. Около тях блещукаха далечни звезди, отчасти скрити от редките валма мъглявинен газ.
— Все още нито следа от другия кораб. — С големи очи, смугла кожа и чувство за хумор, с което можеше да се сравнява единствено чувството й за дълг, Ческа винаги държеше отворени сърцето и очите си.
Жилестата старица до нея, Ихи Окая, се взираше през илюминатора, сякаш всяка звездица заслужаваше да й обърне внимание.
— Търпение, търпение. — Старата говорителка имаше неизчерпаеми запаси от вътрешен покой и интелигентност, с която никога не парадираше.
На контролния пулт на Ческа замига лампичка.
— Аха, идва.
Ихи Окая прехапа устни и впери очи в звездните простори, за да различи точицата, предизвестяваща появата на дипломатическия транспортен кораб на терокския престолонаследник Рейналд. От месеци синът на майка Алекса и отец Идрис бе уреждал тази среща чрез посредници и писма. Упорството му беше достойно за възхищение.
— Най-после получава каквото иска — с дрезгавия си глас каза старата жена. — Става ми смешно, като си помисля как щеше да се смае председателят Венцеслас, ако знаеше, че Рейналд си е направил целия този труд само за да се срещне с някакви си скитници.
Ческа погледна говорителката.
— Този младеж навярно знае за нас повече от другите човешки правителства. — Двете жени бяха информирани за пътешествието на Рейналд и уважаваха интереса му към всички важни общества в Спиралния ръкав, включително често пренебрегваните космически цигани.
Ихи Окая се намръщи.
— А може би не пазим тайните си толкова добре, колкото си мислим. — Въпреки че тяхното номадско общество имаше много кораби и огромни богатства, клановете държаха делата си в пълна секретност и избягваха да привличат вниманието.
Крайниците на старицата бяха тънки и костите й бяха крехки като сух бамбук, което я принуждаваше да прекарва повечето си време в скитническия астероиден конгломерат Рандеву. Ихи Окая се бе омъжвала четири пъти и беше надживяла четиримата си съпрузи. От всеки от тях бе родила по няколко деца и сега имаше четиринадесет синове и дъщери, петдесет и трима внуци и постоянно растящ брой правнуци. Старата говорителка вече дори не се опитваше да ги помни.
Терокският дипломатически кораб се приближи до скитническата яхта и с майсторски маневри се изравни с нея. След като скачиха шлюзовете, Рейналд влезе в приемния отсек на яхтата.
Тъмната коса на терокския принц беше сплетена на множество плитки. Татуировките му изпъкваха на фона на яката му. На красивото му лице се изписа любезна усмивка и той се поклони на двете жени. Очите му заблестяха от очевидно възхищение от красотата на Ческа и тя се изчерви.
— Извинявам се, че не можем да ви приветстваме с повече церемонии — каза Ихи Окая и го покани с жест в малкото им общо помещение, в което нямаше почти нищо, освен бюфет с храна и напитки и маса за няколко души. — След като идвате от Терок, трябва да сте свикнали всичко да е в много по-огромни мащаби.