— Дойдох да те придружа, Нира Кали. Съветът ни се събра и дърветата одобриха.
— Одобриха ли? — Сърцето на Нира се разтуптя. — Какво са одобрили? — В ума й се заредиха възможности и тя не можеше да определи на какво най-много да се надява.
Здраво стъпил върху клоните, Ярод измъкна от въжето на пояса си една стъкленица.
— Жреците ти поднасят нашите поздравления. — Той усмихнато отпуши малката стъкленица и капна от тъмната течност върху върха на пръста си. — Ти завърши нужното обучение и вече можеш да приемеш знака си на четец втора степен.
Ярод протегна ръка и Нира усети вълнение, радостна, че толкова бързо е получила нов ранг. Вече носеше на челото си знака на послушница, а двете дъги в ъгълчетата на устата и очите й показваха, че е покрила необходимите дисциплини, за да стане четец първа степен.
Жрецът се засмя.
— Ако продължиш да се усмихваш толкова широко, Нира, няма да мога да поставя знаците до устата ти.
Тя се опита да си придаде стоическо, спокойно изражение. Ярод сръчно описа идеални дъги с тъмния сок, този път с по-голям радиус от предишните. Сокът пареше, докато попиваше в кожата й, където щеше да промени химическия състав на тъканите й и да остави постоянен белег. Щеше да я пари един ден и след това можеше да се измие, но знакът щеше да си остане, за да показва на всички, че е получила нов ранг.
— Благодаря ти, Ярод. Щастлива съм да служа на световната гора по всякакъв начин. Това признание ме насърчава още по-усърдно да работя за следващото ниво.
Той продължаваше да се усмихва.
— Още не съм свършил, Нира. Това беше само встъплението.
Сърцето й отново се разтуптя.
— Жреците обсъдиха сегашните послушници и тяхната всеотдайност и амбиция. — Мъжът я погледна с грейнали очи. Нира затаи дъх, ала той прочете мислите й. — Решихме, че заслужаваш нещо повече от нова татуировка. Твоята послушническа служба на световната гора е образцова и може да се усъвършенства единствено, ако станеш зелена жрица.
Нира усети, че дърветата наоколо пеят, смеят се или я поздравяват, не знаеше точно какво — но скоро щеше да ги чува. Тя толкова силно стисна електронната книга, че се уплаши да не се изплъзне от потните й пръсти и да падне на далечната земя.
Вдигна лице и запремигва, за да пропъди сълзите от очите си. После гордо погледна Ярод. Съжаляваше само, че не е успяла да дочете историята за крал Артур и неговите рицари. Тази задача щеше да остане за друг послушник.
16.
Рлинда Кет
Рлинда Кет се радваше, че отново е на борда на „Ненаситно любопитство“. След като го бяха използвали, за да примамят корсарите на Ранд Соренгаард, нейният търговски кораб беше напълно ремонтиран и почистен. В момента тя се бе отпуснала на специално разширеното си капитанско кресло. Приближаваха се към Терок.
Идваше по изненадващата покана на самата Сарейн Терокска, третото дете на отец Идрис и майка Алекса. Дъщерята имаше по-големи търговски способности от всеки друг в семейството. Сарейн беше едва двадесет и една годишна, красива и схватлива жена, която вече бе установила връзки с Ханзата и беше разширила мрежата си от услуги.
Рлинда не можеше да не я уважава. Естествено, щеше да е политически неразумно да отхвърли предложението да посети Терок, за да обсъдят „въпроси от интереса на хора като нас“. Сарейн известно време бе изучавала Земята и начинът й на мислене не беше толкова провинциален, колкото на родителите и братята й.
Терокците бяха тесногръди търговци, скъпернически разпределяха зелените си жреци и не бяха склонни да търсят нови клиенти за безбройните си горски стоки. Като търговка, Рлинда често с интерес се бе обръщала към Терок, ала смяташе културните ограничения за прекалено строги.
Предложението на Сарейн обаче, изглежда, променяше всичко това.
Терокската колония беше независима и се държеше настрани от Ханзейския съюз. ЗВС и Ханзата никога не я бяха притискали, защото тя бе единственият източник на зелени жреци, а и терокците отказваха да бъдат експлоатирани.
Само че Рлинда Кет изобщо не мислеше за експлоатация, а само за взаимна изгода. Винаги се бе отнасяла честно към клиентите и доставчиците си. Така трябваше да се прави междузвездна търговия. И все пак внимаваше за нови търговски възможности. Определено щеше да изслуша предложението на Сарейн.
Въпреки петте си брака Рлинда нямаше деца. Вместо това имаше четири търговски кораба, включително „Ненаситно любопитство“, който й заместваше бебето. И освен собственичка на корабна компания, Рлинда бе и един от най-добрите капитани.