— Ни най-малко! Търговецът лично трябва да гарантира за качеството на всички хранителни продукти. — Рлинда се потупа по шкембето и широките бедра. — Както виждате, аз страшно си обичам работата.
Сарейн започна да й подава различни блюда, като й съобщаваше имената и състава.
Пълната търговка храбро опитваше от всичко, което й предлагаха, паница след паница.
Тъй като на Терок нямаше местни бозайници, хората ядяха филе от гъсеници, пържоли от насекоми, леко запечени и покрити с тръпчив сос от ферментирали плодове. Рлинда се поколеба при мисълта да яде насекоми, после сви рамене и ентусиазирано ги залапа. Един от деликатесите с вкус, напомнящ апетитно телешко, представляваше котлети от превръщаща се в какавида ларва на кондорова муха.
— Радвам се, че вече сте направили всички експерименти вместо мен. — Рлинда млясна с устни и затвори очи, за да се наслади на вкуса.
После извади електронен бележник и започна подробно да описва нещата, които най-много й бяха харесали, и преценката си за потенциалните пазари. Тъканите и месото, гъбите, ароматичните масла и растителните парфюми щяха да намерят клиенти. Като изтънчена гастрономка, тя си представи комбинирането на някои от тези екзотични ястия с други национални кухни и продукти от далечни планети по нейния търговски път.
Накрая се отпусна назад. Изпитваше огромно удовлетворение. Стимулантите, които беше поела, неутрализираха дрямката от храната. Замаяна от възможностите, тя дълбоко въздъхна и протегна пълната си ръка, за да потупа Сарейн по китката.
— Нямам търпение да се срещна с отец Идрис и майка Алекса, за да обсъдим търговията. Мисля, че Терок има да предложи много на ханзейските клиенти.
Също удовлетворена, ала амбициозна, Сарейн кимна.
— С председателя Венцеслас отлично се разбираме. Убедена съм, че ще мога да направя необходимото. Просто оставете всичко на мен.
17.
Базил Венцеслас
За срещата си с представителите на дванадесет колониални планети от Теранския ханзейски съюз председателят Венцеслас избегна заседателните зали и официалните приемни. Обикновено водеше гостите си в личния си апартамент на последния етаж на държавната сграда, където най-добре можеше да работи.
Държавната сграда — огромна трапецовидна пирамида, беше пълна с хиляди кабинети, наблъскани с важни делегати, бюрократи и чиновници. Наклонените под ъгъл лъскави прозорци придаваха на деловата сграда вид на постройка, останала от времето на маите. Архитектурата нарочно загатваше за дълговечност, за могъщите империи от древното минало на Земята.
Държавната сграда се намираше недалеч от великолепния Дворец на шепота — разделяше ги ботаническата градина. Привлечени от високите дървета, сложно подрязаните храсти и прекрасните градини със статуи, гостите не обръщаха внимание на деловата постройка в дъното. Да, дворецът наистина беше великолепен — но държавната сграда упражняваше истинската власт.
Базил обмисли плана си за срещата и се отказа от тривиалния встъпителен общ разговор. Докато дванадесетимата добре облечени планетни представители заемаха местата си на удобните фотьойли или до кристалните маси, където можеха да си водят бележки, сред тях безшумно минаха сервитьори и им поднесоха напитки и леки закуски. Нищо екстравагантно — определено нямаше психоактивни вещества. Когато се налагаше да се взимат решения, Базил държеше всички да са с бистър ум.
Един от неговите предшественици, Мигел Байрън, бе подражавал на древноримския хедонизъм. Председателят Байрън беше избирал привлекателни млади мъже и жени за прислужници и ги бе обличал в оскъдни тоги. Неговите „заседания“ бяха легендарни, и често се бяха провеждали в парни бани.
Базил, от друга страна, не можеше да понася разсейването, когато имаше да се върши работа. А работа имаше винаги. На родните си светове пратениците бяха достатъчно влиятелни, за да имат колкото искат секс, наркотици и деликатеси. Но не и по време на неговите заседания.
Все пак правеше компромиси с комфорта и провеждаше деловите срещи в спокойна, свободна обстановка. Мразеше скованите, строго официални събирания. Напомняха му за уроци на скучен учител. Такива ситуации не стимулираха изобретателно мислене и обикновено затвърждаваха консервативния застой. Той искаше да използва личния принос на всеки.
Базил стоеше с гръб към балкона и се взираше в залата, така че силуетът му се очертаваше на фона на ясния следобед. Когато гостите се настаниха, той каза:
— Преди да премина към по-досадните делови въпроси, искам да поздравя всички участници в експеримента с кликиския факел. Новото слънце Ансиър изглежда сериозен успех. Доктор Серизава остана там с наблюдателния си екип, а първата група инженери-тераформатори ще пристигне след няколко седмици, за да анализира геологичното състояние на четирите луни.